Гръцките банки вече се намират на финалната права що се отнася до подготовката им за стрес-тестовете на Европейската централна банка през есента. Основен параметър за тях остава въпросът с отсрочения данък, който може да доведе до капиталови печалби от общо над 2,5 милиарда евро.
Банките ще имат възможност да представят своите гледни точки за отделни аспекти на европейския контрол, извършван от Европейската централна банка, и през следващите дни, когато ще получат части от Asset Quality Review, и в средата на септември, когато ще се проведат срещи с представители на Европейската централна банка. Това ще стане малко преди финализирането на резултатите, които ще бъдат публикувани през втората половина на октомври.
Според източници, финансовото министерство и Банката на Гърция препоръчват прилагането на португалския модел що се отнася до отсрочения данък и признаването му в регулаторния капитал от Европейската централна банка, с печалба от порядъка на 2,5-3 милиарда евро за местния бранш. Това предполага законодателна регулация и впоследствие одобрение от страна на Европейската централна банка за включването му като смекчаваща мярка.
Според същите източници, в съвсем близко бъдеще се очаква правителството да внесе съответната законодателна инициатива, която ще позволява банките да превръщат отсрочения данък в данъчен актив, като по този начин ще осигурят допълнителен капиталов буфер преди завършването на стрес-тестовете.
Трябва да се отбележи, че превръщането на отсрочения данък в актив е много важно, тъй като поради огромните загуби от PSI+ четирите най-големи гръцки банки са признали счетоводно отсрочен данък в размер на общо 11 милиарда евро.
Целта на финансовото министерство сега е законодателната инициатива да бъде гласувана до началото на септември, за да може промяната в законодателството да бъде отразена и взета предвид в предстоящите стрес-тестове. Това представлява и искане на Гърция към Евроепйската централна банка.
Аспектите от законодателната инициатива, които все още се обсъждат, се отнасят до последствията, които може да има за хазната и дълга предоставянето на гаранция от страна на държавата. Представители на проверяващи фирми отбелязват, че според международните счетоводни стандарти няма да има увеличение на дълга или на бюджетния дефицит. Това може да стане само ако бъде упражнено задължението за предоставяне на гаранция след като изминат 30 години.
Допълнителни капиталови нужди
Въпреки общия оптимизъм, че гръцките банки ще се справят по възможно най-добрия начин при проверката на Европейската централна банка, публикация в «New York Times» посочва, че от стрес-тестовете ще възникнат допълнителни капиталови нужди от порядъка на 5 до 8 милиарда евро.
По-конкретно, цитирайки представител на гръцкия банков сектор, пожелал да остане анонимен, публикацията посочва, че се очаква стрес-тестовете, на които Европейската централна банка ще подложи най-големите финансово-кредитни институции в еврозоната, да разкрият въпросните капиталови нужди за четирите системни гръцки банки.
Според публикацията, високопоставени гръцки представители са уверявали многократно, че в този случай банките могат да вземат необходимите капитали от международните пазари, посочвайки като пример успешното емитиране на облигации от Банка Пиреос през пролетта.
В анализа на «New York Times» обаче се подчертава, че осигуряването на необходимата ликвидност този път може и да не е толкова лесно, предвид непрекъснато увеличаващите се „лоши“ заеми и резервите на инвеститорите спрямо инвестиции в рискови европейски банки.
Като цяло от «New York Times» посочват, че през последните две години анализатори и икономисти многократно са предупреждавали, че в сравнение с американските европейските банки изпитват капиталов дефицит.
През 2013 икономисти от Института за международни отношения в Дания представиха доклад, в който се подчертава колко ниски са капиталовите буфери на банките в Европа, особено във Франция и Германия.
Критика и за двата стрес-теста
От 2010 европейските власти подложиха банките на две процедури със стрес-тестове, като и двете бяха сметнати за недостатъчно благонадеждни, тъй като някои от банките в еврозоната рухнаха малко след приключването на процедурата, посочва се в публикацията на «New York Times».
В страните, засегнати в по-голяма степен от кризата, сред които Гърция и Кипър, властите наеха компании за финансови услуги за провеждането на независими стрес-тестове.
В Гърция и Кипър независимите доклади бяха атакувани за тяхната „независимост“. Докладът на BlackRock от месец март посочваше, че гръцките банки се нуждаят от ликвидност в размер едва на 6 милиарда евро, преценка, която бе разкритикувана от Международния валутен фонд като прекалено оптимистична.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
