Галерия

1

Като прохождаща демокрация Гърция чак сега започна да прави планове за укрепяване на трите стълба на пенсионното осигуряване, което за десетки години бе оставено главно в ръцете на държавата. Високите пенсии в страната осигуряваха добро ниво на живот на гръцките пенсионери. Частното пенсионно застраховане имаше своите последователи, но не може да се каже, че този сектор се развиваше в пълните си обороти. Със задълбочаването на кризата лъснаха и скъсаните гащи на главните държавни пенсионни фондове, които страдат от хронични недостатъци на средства, главно заради лошия мениджмънт в последните години. В още по-сериозно състояние са и професионалните пенсионни фондове, които също са под държавно управление.

Силни и способни застрахователни компании да поемат управлението на втория пилон на пенсионното осигуряване, т.е. професионалните пенсионни фондове е предложението на председателя на Асоциацията на частните застрахователни компании Георгиос Коцалос. С опита и практиката на частния предприемач, специалистите в сектора смятат, че ще могат да оздравят проблемните каси много по-бързо, а средствата на по-добре управляваните ще дадат повече инвестиционни маневри в период на ликвидна суша.

Коцалос подчертава, че застрахователната индустрия трябва най-сетне да заеме ролята помощно рамо в пенсионното и здравното осигуряване, предлагано държавата, защото днешните финансовия условия пенсиите от държавния сектор ще се окажат крайно недостатъчни за запазването желания стандарт на живот в третата възраст. В Европа, така нареченият втори стълб на пенсионно осигуряване чрез професионална фондове са на границата между обществени и частни осигурителни звена. Общо в европейските страни над 83 милиона души са се присъединили към професионални социално-осигурителни фондове, като са инвестирали около 3,5 билиона евро във втория стълб на социалното осигуряване.

В Гърция допълнителното професионално осигуряване в частния сектор се въведе през 2002 година, като от тогава са създадени само девет предприятия професионални каси, защото законът изисква дружеството да има над сто служителя. Най-широко разпространените компании в гръцката икономика са тези с работна сила по-малко от 100 човека, което затруднява прилагането на закона. Промяната в условията може да затопли пазара, а въвеждането на новите регулации по Solvency II ще позволи измерването на поетите от застрахователните компании рискове в дълбочина и според резултатите ще се изисква гарантирането на съответните капиталови стойности, така че вложенията на потребителите да бъдат максимално защитени.

Дори самият министър на заетостта и социалното осигуряване в Гърция, Георгиос Кутруманис признава, че до сега действащата законова рамка не е била в помощ на здравословното развитие допълнителното социално осигуряване. „До момента структурата на гръцката пенсионна система не е в полза на развитието на взаимно допълващи се пенсионно-осигурителни системи”, казва Кутруманис и изрази подкрепата си професионални групи и отделни предприятия да създадат алтернативни фондове, които ще потребностите им за здравна помощ или пенсиониране, извън държавната осигурителна система.

За модернизиране на сектора, Кутруманис заяви, че се иска пълен ремонт на нормативната уредба, като се започне от промяна в надзорните правила на частните застрахователи, което да гарантира обективния и ефективен контрол на компаниите в сектора. Също така, укрепване на колективното трудово договаряне по въпросите на допълнителното социално осигуряване, така че да се създадат конкретни споразумения между работниците и работодателите, които ще участват във финансирането на професионалните фондове. Създаването на правила, които да гарантират мобилността на работната сила, както и правила за прехвърлянето на осигурителни.

Междувременно стана ясно, че Министерството на здравеопазването подписа тази седмица договор за ползване 556 легла от 15 от най-големите частични застрахователни компании, които предоставят възможност за допълнително здравно осигуряване. Сделката влиза в сила от първи октомври 2011, до когато трябва да се установи и индексираната цена за ползване на легло на ден, която според първоначалните изчисления ще е с около 20% по-висока от досега съществуващото ценообразуване.