Галерия

2

1

С цел да подсигури оцеляването на „расата” от „Златна зора” поставят срещу себе си имигранти, „болшевици”, либерали, както и самата парламентарна система. „Демокрацията също е една от най-големите измами на системата. Ние, Националистите не сме насочени към някакво „подобрение” на така или иначе прогнилите и нестабилни структури на съществуващата система. Напротив, борим се за нейното сриване, което е основната предпоставка за Спасението и Възраждането на Народа ни”, пишат в списанието си членовете на оганизацията.

Гръцките неонацисти от „Златна зора” действат неотклонно от идеологическите позиции и религиозните вярвания, които налага нацизмът. В тази връзка християнството, като религия на обичта и прощението не би могло да има връзка с техните фашистки и нацистки лозунги.

„Мракобесие, продължило 20 века”, „юдейско християнство” и „християнски упадък” са само някои от определенията, които се използват в списанията „Златна зора” и „Контраатака” през 80-те години. Те обаче са добре прикрити, понеже биха развалили имиджа на „гръцката православна” организация, ако бъдат изведени на преден план. Зад модела на „върховния патриот” и крайнодесен грък, който заявява, че е националист и „тачи гръцката традиция и култура” се крият последователи на Луцифер, езичници, обожатели на древността и дори почитатели на „магьосниците” от Средновековието.

Дори името на организацията „Златна зора” е свързано със „Зората”, в която Луцифер ще се появи и ще донесе със себе си „Блестящата тъмнина”, както пише в книгата си със заглавие „Блестящата тъмнина на Луцифер – Национална религия на гърците” поетът-почитател на нацизма Одисеас Патеракис. Характерни са строфите от стихотворението „Златна зора”: „Наведи ръцете си, протегни ги и вземи душата ми. На теб принадлежи, о Сатана, и сега, и занапред и завинаги”. В стихосбирката, чийто предговор е написан от лидера на организацията има стихотворения със заглавията „Химн на Луцифер” и „Изповедта на един езичник”.

Самият Никос Михалолиакос е написал стихове, в които се говори за човешки жертвоприношения в почит на Луцифер, но под формата на древния бог Пан: „В центъра на огромното кърваво петно, Сатанински превъзходен този вечен владетел, Великият Пан възхвалява жертвоприношението на благородните инстинкти и насилието”.