Галерия

1

По-нисък корпоративен данък, опростена бюрокрация и постоянство и прозрачност в надзора са ключовите промени, които ще дадат на Гърция основата за възстановяването на икономическия ръст, казват от Атинската търговско-индустриална камара. Институцията представи пред журналисти изследване, което се излагат основни проблеми на гръцката икономика, като се дават и конкретни предложения за промяна на икономическата политика за постигането на по-доби резултати в по-кратки срокове.

Вместо сега съществуващите 24% данък върху корпоративната печалба, индустриалците предлагат той да бъде 15%. Неговата стойност да се фиксира за поне пет години, така че предприятията  в страната да могат да планират в средносрочно дейността си. „Ако в период на рецесия искаш да увеличиш публичните приходи, не повишаваш данъчните ставки, а ги намаляваш”, заяви преподавателят по икономика в Атинския университет Янис Варуфакис, който осъществи проучването поръчано от столичната търговско-индустриална камара.

Бизнесмени и икономисти са категорични, че Гърция не може да се конкурира със съседните страни като България и Кипър, когато разликата в една от основните данъчни ставки е толкова голяма. Подобна стъпка е правилна посока и в общоевропейски план, в период когато страните от стария континент имат нужда повече от всякога да хармонизират данъчната и политика, за да устоят на световния натиск и да намали дисбаланса в еврозоната.   

Тежката администрация, постоянните промени в данъчното законодателство и голямата разлика в данъчните ставки със заобикалящите я страни, прави Гърция изключително неконкурентна в борбата за преки частни инвестиции.

Президентът на камарата Костадинос Михалос заяви, че ако правителството иска да увеличи приходите в държавната хазна трябва да приключи с промените и добавките в данъчната система. „Отчайващо е, че само за 18 месеца правителството гласува четири данъчни закона и пет изменения”, каза бизнесменът. Янис Варуфакис допълни, че Гърция има нормативна рамка, която не трябва да се допълва, а да се опрости. „Данъчните измами не искат нови закони, а добро управление и прилагане на съществуващите”, обясни той. Според него неспособността на държавното управление да събере планираните приходи не е резултат от липсата на правна рамка, а липсата на мениджмънт на данъчните служби.

Задълбочаващата се рецесия и нарастващата безработица са преките ефекти от враждебността, която публичният сектор проявява към предприемачеството, казват икономистите. Костадинос Михалос заяви, че в Гърция съществува взаимно недоверие между частния и публичния сектор, който образува порочен кръг и спъва подобряването на икономическата среда. Резултатите от тази мнителност са ниските обороти на предприятията и намалените приходи от данъци в държавната хазна.