Галерия

1

Рецесията и липсата на свободни средства в Гърция в последната година намали сериозно вътрешното потребление в страната. В безизходица се оказаха цял куп малки и средни предприятия, които бяха изчислили производството си, спрямо данните на вътрешния пазар преди разгара на кризата, преди Меморандума за финансова помощ и преди да се разкрие изцяло ефекта на програмата за „оздравяване”, която срина вътрешната консумация.

Единствен изход за тези предприемачи бе да пласират стоката си извън границите на страната, за да не понесат драматични загуби. Това доведе до значително нарастване на износа, спрямо очакваните нива, а правителството на ПАСОК дори се опита да го изтълкува, като собствено достижение и резултат от прилаганата политика.

По същество, това бе ефектът познат от битовата приказка за двамата братя и Неволята. Докато бизнесът чака държавата да бъде вкарана в ред, сам намери начин да оцелее и преориентира стоките си от вътрешното потребление към външните пазари. Повишаването на приходите в държавната хазна от износа се оказа плод не на целенасочена вътрешна политика, а страничен ефект с положително влияние. Дали тази тенденция ще продължи, зависи от самите износители.

След като GRReporter ви запозна с теорията на харвардския професор по икономическо развитие Рикардо Хаусман, която гласи, че единственият път за икономически растеж на Гърция е чрез износ, решихме да видим дали гръцките експортни фирми са съгласни с тази теза. Също така бе любопитно да разберем доколко износителите могат да понесат сами тежестта на икономическото оздравяване в условията на засилваща се рецесия. Председателката на Общогръцката асоциация на износителите Христина Сакелларидис отговори любезно на нашите въпроси, а впечатлението, което остави, че нещата за износителите са далеч по-трудни, отколкото изглеждат на първо време, но те остават оптимисти.

Някои икономисти смятат, че повишението на гръцкия износ ще се окаже единственият изход на страната от създалата се криза. Съгласни ли сте с това мнение?

Последният икономически доклад на една от най-големите гръцки банки Eurobank EFG показа, че повишаването на общия гръцки износ с 4% води до увеличаване на БВП с 1%. Само тези данни показват какъв е приносът на гръцката външна търговия по пътя, който води извън кризата и рецесията. Като се вземе предвид увеличението на износа през 2010, всички можем да се съгласим, че без него рецесията през този период щеше да е много по-дълбока от 4,5% от БВП. Значи стигаме до извода, че активният гръцки износ има двойна роля – не само помага за ограничаване на рецесията, но и е ключов фактор за възвръщане на положителния икономически растеж.

Смятате ли, че институциите в страната са готови да подкрепят износните предприятия?

Като позитивно се оценява, че има абсолютен консенсус в Гърция по темата за важността на външната насоченост на икономиката, която ще бъде основен фактор за нейния отскок и за по-устойчив растеж през идните години. Търговци, производители, предприятия и самата държава са осъзнали, че положителен икономически ръст ще дойде само чрез промяна на модела на гръцката икономика. Този нов модел ще има за основа увеличението на гръцкия износ, а не подхранването на вътрешното потребление.

Свиването на вътрешната икономика и намаленото търсене, накараха много малки и средни предприятия да направят първите си опити да излязат извън местния пазар и да се ориентират към износа. Техните усилия се увенчаха с успех, което си пролича и в миналогодишните резултати.

Кой според вас са най-конкурентните гръцки стоки, които са най-търсени на външните пазари?

Гърция често е смятана за страна, която изнася главно селскостопанска продукция, но това не е вярно. Всъщност, селскостопанските стоки заемат по-малко от 25% от общия национален износ в Гърция, а тенденцията е този процент да става още по-малък. От друга страна, процентът на индустриалните продукти към общия национален износ се увеличава и днес той е близко до 60% от всички стоки, които страната предлага на външните пазари.

Продукти, като селскостопански стоки, храни, сурвини, които са уникални за света и характерни за Гърция, имат голяма стойност и са търсени на външните пазари. Другият тип стоки, които изнасяме са продукти с голяма добавена стойност, които са иновационни, с изключително добро качество, резултат от разработването на високи технологии и имат собствено ноу-хау. Последното проучване на ТОП 100 от най-търсените гръцки продукти на външните пазари на Общогръцката асоциация на износителите показа, че на първо място са храните и то главно благодарение на приноса на риболова, плодовете, зеленчуците, зехтина и фетата. На второ място в износа идват строителните материали, фармацевтичните и козметичните продукти, машините, продуктите на химичната индустрия и пластмасовите изделия.

Кои са главните пазари към които е ориентиран гръцкия износ?

Важно е да отбележим, че гръцките износни стоки са насочени главно към добре развити пазари, като тези на страните от Европайския съюз, САЩ и държавите членки на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество. Тези страни имат високи стандарти за качество, сигурност и високи изисквания по показателя value for money.

Кои сектори от местното производство смятате, че  могат да се развият допълнително, така че да допринесат за повишаването на износа и съответно за оздравяването на местната икономика?