Галерия

1

    Политическите лидери в Гърция не са съгласни с условията, които поставят Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейския съюз са сключването на договора за новата финансова помощ от 130 милиарда евро. Без тази помощ Гърция няма да е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите и ще фалира официално. На 20 март изтичат падежите на облигации за 14,4 милиарда евро, а в националната хазна просто няма толкова пари. Днес в 13,00 в резиденцията на премиера Лукас Пападимос се събират лидерите на трите партии, които подкрепят правителството, за да мислят как да се измъкнат от затрудненото си положение. Георгиос Папандреу от ПАСОК, Андонис Самарас от Нова демокрация и Георгиос Карадзеферис от ЛАОС ще трябва да кажат "да" или "не" на новата финансова помощ с всички произтичащи от това последствия за страната.
    “Който поставя пред един народ дилемата икономическа помощ или национално достойнство пренебрегва основните уроци на историята”, заяви финансовият министър Евангелос Венизелос. Тези думи са показателни за настроението, което цари не само сред политиците, но и сред обикновените граждани на Гърция. “Гърция е тази, която носи отговорността и има и мотивите да приложи програмата. Гръцкият народ осъзнава размера на помощта, която получава от институционалните си партньори в Европа и чрез жертвите, които прави ще отговори на историческото задължение да извади страната от дълбоката икономическа и социална криза”, уточни той.

    Междувременно стана ясно, че гръцкото правителство е наело чужди и гръцки правни кантори, които да разработят юридическата основа за частичен фалит на страната. Тя се готви да предприеме едностранна промяна (unilateral action) да условията, при които са издадени облигациите с падеж 20 март и вместо да изплати тези 14,4 милиарда евро, да издаде нови облигации с по-късен падеж. Решението ще се гласува от парламента. Така Гърция няма да е притисната от датата 20 март да въведе необходимите и искани от тройката реформи, а ще може и след 20 март да проведе избори, в които гражданите ясно да кажат искат ли тези реформи или не. Вотът ще покаже недвусмислено дали гърците искат да останат в еврозоната и най-вече дали са готови да останат там.

    В случай на unilateral action Гърция се отказва и от PSI, независимо от това дали ще се постигне някакво съгласие с представителите на частните кредитори. Каквото и окастряне на дълга да се направи, страната ще трябва да плати в брой 15 на сто от задълженията си към кредиторите или 30 милиарда евро. Те също не могат да дойдат от празната държавна хазна, а трябва да се заделят от спасителния пакет от 130 милиарда евро. В официално съобщение на Института за международни финанси се казва, че Гърция и частните й кредитори са пред финализиране на споразумението за орязването на гръцкия дълг, което се очаква да стане факт през следващата седмица. “То ще бъде в рамките на условията, оповестени официално от президента на Eurogroup Жан-Клод Юнкер”, се казва в съобщението на Чарлз Далара, изпълнителен директор на института. Наблюдателите, които познават същността на преговорите поясняват, че това означава, че частните кредитори са се съгласили на лихва по-ниска от 4 на сто.
Заслужава да се отбележи, че облигациите, които изтичат на 20 март са от емитираните през първите 6 месеца на 2009 държавни ценни книжа. Тогава премиер на Гърция бе Костас Караманлис, а финансов министър Янис Папатанасиу. Те успяха за 4 месеца да направят толкова заеми, колкото държавата е правила за цяла година. Само за този период Гърция взима 42,5 милиарда евро срещу облигации с 3-, 5- и 10-годишен падеж. Лихвата по тригодишните облигации е 4,3 на сто - т.е. с около 1%-1,5% по-висока от предишните години. През 2009 в страната на два пъти се провеждат избори - за местни органи на властта и за парламент.

    По време на последния ден от Световния икономически форум в Давос нобеловият лауреат Нуриел Рубини направи прогнозата, че Гърция ще напусне еврозоната в рамките на следващите 12 месеца. Ще я последва Португалия, но не веднага. Според икономиста има 50-процентов шанс еврозоната да се разпадне в следващите три до 5 години.