Галерия

1

Окастрянето на гръцкия външен дълг със сериозните 50% няма да реши проблемът на Гърция са категорични от Института за икономически и индустриални проучвания. Изпълнителният директор на института Янис Стурнарас подчертава, че подобно драстично намаление на стойността на гръцките държавни облигации ще удари най-силно местните банки. Те ще имат нужда от сериозна рекапитализация, която е трудно да се набави чрез повишение на акционерния капитал. Другата алтернатива е национализирането на местната банкова система, което съвсем ще блокира ликвидността на вътрешния пазар.

„Окастрянето на външния дълг няма да създаде нищо друго освен опасен прецедент”, настоява Стурнарас. Той подчертава, че само ще потопи Гърция в още по-дълбока криза и ще я отдалечи на светлинни години от капиталовите пазари. Темата е разделила международната икономическа общност на два основни лагера. Европейските лидери настояват да облекчат значително дълговата тежест на Гърция за сметка на частните пенсионни фондове и банките, защото не смятат, че страната може да се справи едновременно с реформи и погасяване на стари задължения. Международният банков институт (IIF) от своя страна настоява Атина да се придържа към обещанията си от 21 юли тази година и да действа успоредно с фискалната консолидация и да покрие дълговите си задължения. Единственият реверанс, който световните банкови институции са съгласни да направят засега е 21-процентовото намаление, което за съжаление няма сериозно отражение върху облекчаването на задлъжнялата Гърция.

Янис Стурнарас повтори за пореден път добре познатата истина, че страната няма да се изправи на крака, ако не почне да произвежда първични бюджетни излишъци. С него са съгласни и гръцките банкери. Те отбелязват, че това, което е най-липсва днес е политическа воля за изпълнение на договорените на 21 юли. Банковите играчи настояват, че прегръдка на държавата ще имат отрицателен ефект върху икономиката и ще унищожи собствеността на хиляди малки акционери.

От Института за икономически и индустриални проучвания предлагат правителството бързо да се вземе в ръце и с ефективни действия до 2020 да върне първичните бюджетни излишъци до 4% от БВП, познати от началото на 90-те години на миналия век. Паралелно да възвърне 4-процемнтовия икономически ръст, а процентът на кредитиране в бъдеще да не надминава 4%. И разбира се, трябва да се премине към приватизацията и експлоатация на държавни активи от 50 милиарда евро, както бе решено в средата на годината.

Всичко това, звучи чудесно, но очевидно не може да се реализира в желаните времеви рамки, което се доказа и в последните две години. Това мнение поддържат и чуждестранните инвеститори, които се опасяват, че едно частично опрощаване на дълга (haircut 50% off) ще бъде понесено само от частните собственици на гръцки държавни облигации, но не от институционалните, като Международния валутен фонд, Европейската централна банка и страните-членки. В интервю за CNBC  ръководителят на швейцарската банка UBS, Стефа Део даде екстремното предложение гръцкият външен дълг да бъде напълно отписан. Той казва, че различните окастряния няма да проработят, защото една трета от дълга принадлежи на тройката, поради помощната програма. 50-процентово опрощаване ще има реален ефект, защото засегнатите финансови институции ще имат нужда от рекапитализация и истинския ефект ще е само 20 на сто. „Гърция трябва да фалира по един или друг начин”, заключава финансистът, защото тя не се справя ефективно с намаляването на бюджетния дефицит, както другите проблеми страни, като Ирландия и Португалия.

Докато диалога в международното обществено пространство продължава, Гърция продължава да увеличава задълженията си, за да може да поддържа икономиката си. Тази седмица Агенцията за управление на външния дълг отново емитира тримесечни държавни бонове, които забиха нов връх в лихвения процент. Сумата от 1,625 милиона евро, която успя да привлече гръцкото министерство на финансите бе съответствие с поставените цели, но лихвата отново скочи и от 4,56% миналия месец за същите книжа, стигна 4,61%.