Галерия

4

3

2

1

В петъчния следобед Атинският университет е оживен. Студенти с учебници и записки от лекции се разминават из кородорите и влизат от една зала в друга.  Някои дават последни  изпити от септемврийската сесия, други избират предмети за следващия курс. Учебната година вече чука на вратата. А с нея се появяват и въпросите винаги актуални за един студент: „А сега накъде?” Какво ниво на развитие е достигналио гръцкото висше образование и какви са възможностите, които то дава на студентите, инвестирали в четене на дебели книги поне 4 години от живота си?

 Деспина и Пени тази година ще завършат психолигия и заявяват, че все още не са на ясно как точно да продължат развитието си. „Часовете практика са напълно недостатъчни, а знанията, които получаваме тук са по-скоро теоретични и общи” категорични са те. Не крият, че ако имаха шанса не биха се поколебали  да следват в чужбина.  С удоволствие биха се доверили на образователната сиситема на Англия, Германия или Франция. „Студентите, които искат да учат в  чужбина са много. Особено тези, които искат да правят магистратури.  Знам,  че местата тук са малко и е трудно човек да бъде приет” казва Деспина.  „А и доколкото знам тук нещата не са толкова добре организирани”- добавя Пени.  Момичетата твърдят, че напоследък тенденцията за предпочитане на чужди университети пред  гръцките става все по- силна. „Това си личи особено  много в областта ни специалностите с практическа насоченост. По-теоретичните специалности са в по-добра ситуация” казва Пени.

Недоволни от образованието във вузовете са и моите следващи събеседници, Ники и Александра. Момичетата са студентки по френска филология и въпреки, че специалността им е с по-теоретичен профил, те също имат съмнения за това как на практика ще приложат получените в университета знания. „Определено ни липсват часове с упражнения и практика на  езика. Между преподавателите и студентите не съществува връзка. Отношенията ни са по-скоро формални” –оплакват се младите момичета. А знанията? По думите им са чисто  „теоретични”. В тази ситуация по думите на момичетата единственото  преимущество на следването в Гърция е това, че е безплатно. И двете са сигурни, че ако имаха шанса с удоволствие биха отишли в чужбина да учат. Най-добре в Англия или Франция.

 Ели пък е представител на студентите с по-теотретична насоченост. Тази година завършва новогръцка филология. Момичето твърди обаче, че дори и в специалност като тази в обучението липсват часовете практика. Би й се искало също така преподавателите да се интересуват повече от студентите.  Както Ники и Александра тя твърди, че единствената позитивна страна на гръцкото образование е това, че то е безплатно. Ако имат възможност тя и нейните колежки биха отишли да следват в Германия. А за магистратура Ели е категорична, че е най-добре човек да заложи на чужбина.

Отговорите на младите момичета в началото на учебната година не звучат окуражаващо.  Но те са верно отражение на сатистиките, които... не са никак  розови. Службата по осигуряване на качество на висшето образование в страната алармира, че са нужни спешни мерки за да се спаси гръцкото образование. От направените проучвания произлизат почти  фатални за страната резултати. Броят на студентите и висшите учебни заведения е несъразмерно голям спрямо населението на страната. Прекалено голям е броят както  на бакълавърските, така и на магистърските програми. Тъжното в тази ситуация е това, че перспективите за намиране на работа и професионално развитие съвсем не се взимат под внимание. Бакълавърските програми често са с произволен профил и не предлагат  нужното ниво на обучение. Според службата магистърските програми също се развиват произволно и не винаги са съобразени с нуждите на работния пазар. Друг много сериозен недостатък на гръцкото образование са престарелите методи на обучение. Практическите занятия и упражненияте липсват и студентите са оставени сами да се справят с материала.