Галерия

1

През Беларус, Турция и Казахстан, повечето пъти на цени под себестойността, гръцките износители се опитват да продадат производството си в Русия, след решението на руското правителство да наложи ембарго на вноса от ЕС.

Тази тактика следват главно производители на плодове и зеленчуци, чиито продукти са най-застрашени, ако не бъдат консумирани веднага, да свършат в кофите за боклук. „За да не пропадне трудът им, те се обръщат към търговци извън ембаргото, които ги „пребоядисват” и ги изнасят в Русия. Разбира се, не може да се говори за печалба, тъй като чуждите търговци, знаейки за трудното положение на гърците, искат да ги купят на най-ниската възможна цена” казва запознат с положението източник.

Не са случайни „оплакванията” на Владимир Путин към президента на Беларус Александър Лукашенко на неотдавнашната им среща, че продукти от различни страни от ЕС намират вход към Русия през Беларус.

Опити за износ стават и през други страни като Сирия и Египет, но те са по-малко популярни от Беларус и Турция, която е съседка на Гърция и изпращането на продуктите коства по-малко време и пари. Освен това гръцките бизнесмени познават добре този район и смятат, че рискът е по-малък.

Завой към нови пазари
В същото време износителите се обръщат към други пазари за да продадат стоката си и да компенсират загубите от руското ембарго. На върха са балканските пазари, като Албания, Република Македония и България са първият избор, тъй като освен традиционните търговски връзки, там има и много вериги супермаркети с гръцко участие като Веропулос и Маринопулос (които менажират веригата Carrefour).

Близкият Изток също концентрира интереса, тъй като там значително се увеличава търсенето на гръцки храни всяка година. Големият недостатък е, че и в двата случая цените, на които продават гръцките износители са изключително ниски, с до 30% по-ниски. Затова се касае за принудителен износ и рамките на договарянето са тесни, а печалбата минимална.

Фактори от пазари отбелязват, че обръщането към, нови пазари трябва да има постоянен характер, и да е с хоризонт поне 10 години, за да даде плодове, и подчертават, че трябва да спрат отделните опити без организиран план. ЕС официално разреши разширяването на дейностите към Украйна, Молдова и Грузия, с които неотдавна подписа търговски споразумения.

За вестник Имерисия председателят на Съюза на гръцките износители Христина Сакелариди казва, че конкретните пазари в никакъв случай не могат да заместят размера и дългогодишните връзки, които има с Русия.  Тя казва, че трябва да има пълно обезщетение на пострадалите от страна на ЕС, включително и да се увеличат инструментите за защита на износителите.

Големите „жертви” са плодовете, зеленчуците и рибата

Макар че още няма пълни данни за последствията от ембаргото, наложено в началото на август, смята се че освен плодовете и зеленчуците, сурови и консервирани, и най-вече прасковите (износът към Русия възлиза на 130 милиона евро), ще бъде повлиян и износът на риба (9,8 милиона евро годишно). Трябва да се добавят и други 10 милиона евро от загубите на транспортните фирми, както дългосрочните последствия в случай, че бъде запазено ембаргото.

Износът- в упадък

Ден след ден последиците от ембаргото са все по-видими. Но както казва госпожа Сакелариди, отще от началото на годината износът към Русия е бил затруднен, заради пречките създавани от руска страна за европейските продукти- чрез бюрократични спънки и спиране на камиони.

През първото шестмесечие на 2014, преди налагането на ембаргото, общият гръцки износ към Русия, според Съюза на гръцките износители, е намалял с 30 милиона евро или с16%, за първи път през последните години Русия изпадна извън списъка на 20 най-големи пазари за гръцките продукти.

През 2013 износът на Гърция към Русия е бил на стойност 406 милиона евро, около 1.5% от общия гръцки износ. Може процентът да изглежда малък, но има цели сектори, които зависят пряко от руския пазар. Русия поема 50% от гръцкия износ на ягоди, 25% от износа на праскови, и 45% от износа на кожи, за които е най-големият пазар.