Галерия

1

На стряскащата сума от 321 милиарда евро възлиза вече гръцкият дълг в края на първото полугодие на 2013. Тази сума е по-голяма от дълга, който Гърция имаше през 2009 преди кризата.  Дългът беше натоварен с допълнително 16 милиарда през 2013 и е по-висок с 18 милиарда  в сравнение с юни 2012, когато е бил 303 милиард евро. Това движение е обезпокоително.

Тази немислима сума съответства на 180 % от гръцкия БВП, и продължава да се увеличава със сумите на лихвите, изправяйки  икономическия щаб на правителството пред дилемата как да се справи с това. На ниво експерти няма единодушие – точно както и в тройката между МВФ и Европейската комисия- за това доколко страната може да се справи с държавния си дълг без едно ново орязване.

Проблемът с изтичането на облигациите

„Основният проблем си остава дългът. Ако не бъде намален драстично, една голяма част от наличните ресурси ще бъде дадена за покриване на лихвите и бюджетът през следващите години ще се движи в много ограничени рамки, Нещата ще продължават да са трудни” твърдят представители на хазната.Размерът на лихвите , въпреки ниския процент е между 11 и 12 милиарда на година.

От друга страна представители на Министерството на финансите говорят за решение, което ще доведе до облекчаване на лихвите чрез намаляване на лихвения процент, и главно ще допринесе за решаването на проблема с изтичането на облигациите през 2014, която ще е най-трудната година, тъй като тогава няма да има други вноски към Гърция от настоящата програма.

В това несъгласие, което ще се почувства  особено  силно на политическата сцена след германските избори, се намеси и Alpha Bank, която е против ново преструктуриране на дълга  и е за по-плавно, европейско решение на проблема.

Какво носи излишъкът

Както споменава в проучването си банката „След постигането на първичния излишък през 2013, Гърция ще може да постигне едно по-нататъшно намаляване на (вече достатъчно намалените) плащания по лихвите за обслужването на държавния си дълг. Ако това се случи, тогава дефицитът на генералното управление  ще се преобразува най-вероятно на нива под -2,5% през 2014, от -3,2% , колкото предвижва МВФ. Също така, дефицитът може да се нулира от 2015”.

Що се отнася до съфинансирането от структурните фондове на ЕС, то вече е увеличено на 18,5 милиарда евро през периода 2014-2020, от сумата 11,5 милиарда, която беше взета предвид при оценяването на жизнеспособността на дълга през ноември 2012.

Съществува обаче и оценката на МВФ (от юли 2013), че Гърция може да се сблъска с финансова дупка от 4,4 милиарда евро през 2014, и от 6.5 милиарда през 2015. Тази дупка се дължи на това, че през 2014 изтичат гръцките държавни облигации в размер на около 24,9 милиарда евро, които почти изцяло са притежание на централните банки на страните от евро зоната.

Освен това през 2015 изтичат допълнителните облигации на стойност 16,4 милиарда евро, които също до голяма степен са притежание на централните банки,. Според МВФ Гърция ще трябва да изплати 30,2 милиарда от  41,3 милиарда евро, които дължи по тези облигации, а съществува и съмнение относно изплащането на останалите 11,1 милиарда евро.

Глътка въздух от 2015

На базата на тези оценки МВФ изглежда, че натиска европейските правителства да удължат изтичането на тези кредити след 2014 и 2015, така че Гърция да не бъде принудена да ги изплати изцяло през следващите две години. Това решение може да стане реалност ако Гърция действително постигне излишък през 2013.

От друга страна, признава се, че финансовата дупка на практика не съществува, тъй като Гърция ще постигне по-големи излишъци през 2013 и 2014, отколкото е програмирано, и тъй като страната разполага с капитали в размер на 11,5 милиарда евро във Фонда за финансова стабилност, които може да бъдат използвани без по-нататъшно увеличаване на дълга.

След 2015 и до 2025 крайните дати на заемите на Гърция са по-малко и няма да има финансова дупка.