Галерия

1

Мария Спасова
    Един влиятелен бизнесмен в неделя вечерта в профила си в Туитър определи по следния начин резултатите от тройния вот в Гърция. На първо място се класира партията “Не съм научил нищо от историята на 20-ти век”. Или с други думи характерната с марксистката си реторика от края на 19-ти век СИРИЗА, която получи 26,7 на сто от гласовете на гръцките избиратели и близката й по идеология “все още не партия” на журналиста Ставрос Теодоракис, която получи одобрението на 6,7 на сто от гласувалите.
    На второ място бизнесменът постави партията “Ако имаш проблем, кажи ми. Аз ще ти намеря човек да ти го реши”. Или както бихме се изразили клиентелистките партии, които съставят днешното правителство Нова демокрация с 22,8 на сто от гласовете и преименувалите се на Елия социалисти от ПАСОК, които получават 8,1 на сто от гласовете. На трето място според бизнесмена са “фашистите” или Златна зора с 9,3 на сто от гласовете, а на четвърто - комунистите със 6% от гласовете.
    Победата на СИРИЗА беше очаквана, за нея индикираха всички социологически проучвания преди изборите. Партията на статус-квото, на Гърция такава, каквато е била през 80-те и 90-те години на 20-ти век, Гърция на държавните служители и на социалните придобивки, на един обществен модел, който макар и остарял, но за когото очевидно много гърци си спомнят с носталгия и умиление. За победата на тази партия обаче допринесоха и двете управляващи формации Нова демокрация и ПАСОК с категоричния си неуспех да се разделят с клиентелистките практики и с неубедителните реформи, които се движат в ритъма “стъпка напред, две назад”. Като прибавим към това и личното обаяние на лидера на СИРИЗА и тоталната липса на такова у лидерите на Нова демокрация и на ПАСОК, можем да разкодираме какво стои зад успеха на “марксизма от късния 19-ти век”.
    Дори третото място на неонацистката Златна зора не е изненада, защото и това беше засечено от социологическите проучвания. Очевидно фактът, че срещу голяма част от ръководството на партията, включително и срещу лидера й са повдигнати сериозни криминални обвинения за подготвяне и извършване на предумишлено убийство няма особено значение за почти един милион гърци. Нямат значение и нацистките практики, усвоени от партията, за които гръцките медии предоставят достатъчно доказателства, нито подчертано изразените симпатии към Холокоста и практиките на “претопяване за сапун”. Златна зора изпраща трима депутати в Европейския парламент. Те обаче не са разпознати като свои от европейската крайна десница, чието най-популярно лице Мари Льопен, председател на френския “Национален фронт” нееднократно е казвала, че никога и при никакви обстоятелства няма да си сътрудничи с гръцките неонацисти.
    Интересен феномен е “все още не партията”, а само движение на журналиста Ставрос Теодоракис, за която гласуваха 6,7 на сто от гръцките избиратели. Интересен е, защото Теодоракис така и не успя да се определи преди изборите към коя част от европейското политическо пространство принадлежи. Към социалистите? Към левицата? Към либералите? Това означава, че 6,7 на сто от гръцките избиратели гласуват без да се интересуват от политика, подвластни единствено на личния чар на журналиста и на перфектно манипулативната му предизборна кампания. Ставрос Теодоракис вкарва двама евродепутати. Няма да се учудя, ако двамата отидат в различни европейски партии.
    Мъдреците казват, че съдбата ти поднася един и същ урок, докато не го научиш. Същото важи и за гръцкия избирател. Докато не изучи добре историята на 20-ти век и докато не разбере, че с марксизма, нацизма и клиентелизма вече е свършено, все ще му се налага да избира между Ципрас, Самарас, Венизелос и подобните на тях.