Галерия

2

1

Лош старт на седмицата за гръцката икономика, който се характеризира с паника на пазарите, спад на атинската борса и подновяване на сценариите за разсрочване на гръцкия външен дълг. Гръцкият spread-показател достигна днес 660 базисни пункта, което е най-високата му стойност от 1998 година насам. Показателят отчита разликата в лихвите между 10-годишните гръцки държавни облигации спрямо германските Bunds. В петък стойността на показателя беше 588 базисни пункта. Исторически рекорд записаха и cds-застраховките, които достигнаха до 619 базисни пункта. Исторически рекорд записаха и съответните португалски застраховки, които достигнаха до 288 базови пункта. Това даде повод анализаторите да предупредят, че Португалия е следващото слабо звено в еврозоната, чието спасяване не е така спешно, както гръцкото, но също не бива да се подценява.

Изнервеността на пазарите същите тези анализатори обясняват с все по-разпространяващите се слухове за разсрочване на гръцкия външен дълг - мисъл, която само преди 10 дни звучеше еретично, а днес вече е реална възможност. Вестник New York Times дори предлага различни механизми за разсрочване на дълга на Гърция. Единият е т.нар. haircut или намаляване на сумите, които ще получат собствениците на облигации с изтичащ падеж. Този вариант се смята за най-лош, тъй като това ще означава кредиторите да платят макар и отчасти за гръцката икономическа криза. Вторият вариант е да се разсрочи във времето плащането на облигациите - този вариант се определя като по-добрия, но изданието предупреждава, че Гърция трябва да убеди инвеститорите, че им предлага най-доброто решение и че те трябва да го подкрепят.

Пред New York Times икономистът Карл Вайнберг предлага да се съберат всички държавни облигации, които изтичат до 2019 година в една “спестовна касичка”, която да се финансира с нови облигации, този път с 25-годишен падеж. При лихва 4,5 на сто печалбата се очертава около 140 милиарда евро. Даниел Грос, директор на Центъра за европейски изследвания в Брюксел предлага удължаване на периода за изплащане на облигациите с 5 години и със същата лихва. Т.е. облигациите с 5-годишен падеж с годишна лихва 6 на сто автоматично да с етрансформират в облигации с 10-годишен падеж със същата лихва. По този начин кредиторите на Гърция ще продължат да си получават лихвата, но ще трябва да почакат още 5 години, за да си върнат обратно парите, инвестирани в гръцки държавни книжа.

Докато световните финансисти умуват как да измъкнат Гърция от затрудненото й финансово положение, Европа си остава разделена на две по отношение на финансовата помощ за закъсалата икономика. Италианският външен министът Франко Фратини, чиято страна се спряга за една от следващите, които ще последват Гърция призова Германия час по-скоро да отпусне парите за Атина. Гидо Вестервеле, министър на външните работи на Германия заяви обаче пред журналисти в Люксембург, че правителството му все още не е взело решение за помощта за Гърция. “Решението, което ще вземем може да е всякакво”, подчерта той. Германският канцлер Ангела Меркел в специално изявление призова Гърция за допълнителни финанвсови ограничения педи да й бъде предоставена германска помощ.

От своя страна Европейската комисия днес призна, че няма представа кога ще завършат преговорите между гръцкото правителство и смесената мисия на МВФ, Европейската централна банка и ЕК. При това положение никак не е учудващо, че и днес Атинската борса се движи низходящо, а индексът й потъна с повече от два процента и достигна около 1800 пункта. Най-потърпевши за пореден път се оказаха банковите акции.