Галерия

1

„След срещата си с Чарлз Далара от Института по международни финанси съм позитивно настроен за участието на банките и частния сектор в програмата за намаление на външния дълг PSI”, заяви на пресконференция гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос, въпреки вече известните настроения на местните банкери против тази програма. Гръцките банкери се позовават на решението на срещата на върха на девети декември 2011, когато европейските лидери установиха официално, че намаляване на номиналната стойност на държавните облигации държани от частни инвеститори и фондове (PSI) ще се приложи само в случая на Гърция. Опитът им показва, че подобни действия носят повече вреда, отколкото полза и „доброволното” участие на частния сектор става извиване на ръце. От тази гледна точка, ако дълговата криза засегне и други държави-членки на еврозоната, PSI няма да се приложи за тях. Според гръцките банкери, ако Европа е признала като погрешна тази тактика, тя трябва да бъде премахната и за Гърция.

Намаляването на номиналната стойност на част от гръцките държавни облигации нарушава сериозно капиталовата адекватност на местните банки, които вече почти две години са изолирани от активния финансов пазар, поради задълбочаващата се дългова криза на Гърция. Разривът между банките и правителството се задълбочава и не може да се намери обща допирна точка, което е показателно и от изместването на крайния срок за договаряне на програмата за намаляване на дълга от края на ноември 2011 до средата на януари 2012. По изчисления на финансовия министър Евангелос Венизелос по същото време трябва да приключи и предоговарянето на условията на новия договор за финансова помощ, който ще осигури до март месец 2012 година 89 милиарда евро за покриване на основни нужди, като изплащането на заплати, пенсии и задължения по външния дълг. До колко тези срокове ще бъдат спазени е все още неизвестно.

Финансовият министър подчерта, че в момента текат предварителните преговори по новата финансова помощ т Европа и всички условия трябва да бъдат установени до средата на януари, за да не закъснее изплащането на първия транш от новия Меморандум. „Ако някой си мисли, че ще има възможност за предоговаряния на условията след изборите, много се лъже”, заяви Венизелос. По този начин той даде да се разбере, че използваният досега мотив на лидера на опозиционната Нова Демокрация Андонис Самарас, че Меморандумът е грешен и трябва да се предоговори няма вече да е актуален.

Венизелос отказа да потвърди или да отрече пряко, че на гърците ще им се наложи да понесат нови мерки, но заяви, че ако не се изпълни бюджета за 2011 година , след новогодишните празници ще дойдат нови окастряния. „Ако се отбележат пропуски в изпълнението на тазгодишния бюджет разминавания между планираното и достигнатото през 2011, ще видим какво ще правим. Това е сериозен и много голям политически въпрос, за който трябва да поемат своята отговорност всички политически сили. Както тези, които подкрепят правителството на Лукас Пападимос, така и тези, които искат да управляват страната, за да дадат възможност за нов път и нови перспективи”. Целите за намаляване на бюджетния дефицит на Гърция няма да бъдат достигнати. Все още не се знае какъв ще е крайния резултат от икономическите съкращения, но той със сигурност няма да свие разликата между държавните приходи и разходите драматично. Ефектът на бездействието и рецесията отдаде своето отражение и след четвъртата си проверка тройката заяви надежда, че бюджетния дефицит ще достигне 8,5% от БВП. След петата проверка тази цел отново се преразгледа и очакванията за намалението на дефицита станаха още по-скромни, 9% от БВП в края на 2011, като в началото на годината неговата стойност бе около 10,4% от БВП.

Венизелос даде да се разбере, че каквито и нови данъци или икономически съкращения се наложат в Гърция в най-кратък срок няма да зависят от него, а цялата политическа система, която иска страната да продължи в рамките на еврозоната. Финансовият министър подчерта, че ако се наложи правителството няма да се насочи само към допълнителни мерки свързани с приходната част на бюджета (допълнителни данъци или по-високи ставки), но ще реже от разходите в държавния сектор. Въпреки това, на отрече категорично, че данъкоплатците няма да бъдат натоварени допълнително. На принципа „след мен и потоп”, Венизелос заяви: „Не мисля, че е мое задължение да се натоваря с подобно предвиждане какви допълнителни мерки трябва да се вземат. Това ще е задължение на следващото демократично избрано правителство, което ще обвърже страната с продължението за изпълнение на заложената оздравителна програма и трябва да има динамичната подкрепа на гръцките граждани”.