Галерия

1

Главен герой в тази история е Анастасиос Бракацулас, който е млад юрист, завършил в Лондон. Вярва във възможностите да се развива успешен бизнес в България и смята да действа точно в тази посока. Бутилка "Шуменско пиво" насред модерно нощно барче в центъра на Атина една вечер ме озадачи толкова много, че трябваше да разбера как се е озовало там. Попитах собственика дали продава тази бира в заведението си и той ми каза „Не!”. После ми посочи млад усмихнат мъж, който си говореше нехайно с група приятели и отпиваше от бутилката с познатия ми етикет. „Здравей, откъде намери тази бира”, попитах го аз без много срам, а той ми отговори: „Сам си я донесох!”

Така се запознах с Танасис (по-кратко на Анастасиос), който се съгласи да разкаже за неговия опит да развива бизнес в България, както и за приликите и разликите между двете страни.

Как се реши да се започнеш бизнес в България?

Всички това ме питат, особено когато разберат, че съм се насочил към животновъдство или с две думи да се занимавам с отглеждане на овце. Решението не го взех аз. Инициативата бе първо на баща ми с двама негови приятели. Решението дойде, защото оценихме, че България е държава, която дава големи възможности за развитие на бизнес и отбелязва сериозен икономически ръст. Особено привлекателно е селското стопанство, защото има всички нужни предпоставки, а областта около Котел има много предимства в тази посока.

Как се осъществи първият контакт?

Един от сътрудниците в предприятието се запозна с българската ни връзка - българин от каракачански произход. Той говори гръцки и пръв представи предимствата на района. От гръцка страна баща ми с другите си двама съдружници отиде да види земята, хареса му и така започна всичко през 2003. Целта бе да се създаде една вертикална производствена единица, която да свързва производството от начало до край – земята, животните, износ на месо и на по-късен етап и мандра за биологично чисто сирене. Важна роля в решението за инвестицията, освен всичко останало бе и цената – земята в България, особено в района на Котел е наистина евтина.

Кога ти самият се включи в проекта?

Когато цялата операция започна, аз все още бях  в Англия и следвах. Придружих баща ми на два пъти в периода 2003-2005, но реално влязох в бизнеса през 2006. Започнах да уча неща за България, за земеделието и за конкретния бизнес, така че да мога наистина да съм от полза. За съжаление първоначалното ни начинание не потръгна, но пък чрез него открих нови възможности за реализация. Искам да подчертая, че независимо от всичко България и земеделието в страната имат огромни възможности за развитие.

Казваш, че начинанието не е потръгнало. Защо?

Това е и най-често задаваният въпрос, който чувам, когато говоря за бизнеса ни в България с други гърци. Неуспехът бе резултат от наша грешка, а не поради някаква външна причина. И това е голямата разлика между двете страни – тук проблемите идват най-вече от заобикалящите ни фактори, които вместо да ти помагат, те спъват, когато си решен да постигнеш нещо.

За държавата ли говориш?

За държавата, но не само. Освен безкрайната бумащина, винаги съществува възможността някой съсед да подаде оплакване или да не ти дадат разрешение, ако не дадеш подкуп на някой държавен служител. За да отвориш барче в центъра на Атина, например, трябва да ти дадат разрешение от отдел „Архелогия”, който реално няма какво да проверява при положение, че помещението се намира в сграда построена през 50-те години на двайсети век. Опазил Бог, да ти се наложи да се занимаваш с институции като Общинско градоустройство, данъчни служби, Пожарна безопасност и т.н.

В България не срещнахме проблеми на институционално ниво, напротив всичко вървя по правилник. Даже малко по-праволинейно от необходимото, но все пак без отклонения.

Какво имаш предвид?

Основната инвестиция бе направена със 100% собствен капитал, за да развием бизнеса. За да го качим на следващото ниво, кандидатствахме по една от европейските програми за развитие на земеделска дейност на САПАРД. Когато дойдоха на проверка се оказа, че един от документите ни не е изряден. Опитахме се да убедим надзорната комисия, че можем да коригираме грешката, но те не направиха крачка назад и не ни дадоха отлагане. Така или иначе в този район преди пет години нямаше реално никакво производство, а нашият проект даваше възможност за развитие на нова дейност в областта, да се отворят нови работни места. Бяхме единствената компания, която въобще бе проявила интерес да прави каквото и да е в този район.

Комисията не взе предвид нищо от гореспоменатото и написа един доклад до централния офис в София. Когато дойде контролната комисия от София, пристигна с полицай – това също бе малко странно.

В края на краищата какво стана с проекта за животновъдната ферма и мандрата?

Отказът от САПАРД ни остави едно немалко задължение към банката, което след изчисления установихме, че ако продължим проекта, няма да ни донесе очакваната възвращаемост на този етап. Затова замразихме бизнеса, което не означава, че съм се отказал от него. Другите двама съдружници се отделиха тази година и в момента се заех аз лично да се занимавам с основаването на новата компания. Тя има за основна дейност земеделие, а не животновъдство.

Намирам за разсипничество да притежаваш, толкова богата и плодородна земя и да не я оползотвориш и то не обичайните култури, но нови модерни разработки, които ще имат бъдеще. Насочил съм се към дървесни насаждения, които в Гърция с изключение на маслината не са развити добре. В момента страната не произвежда и внася, за да покрие търсенето на много и различни плодове от типа кестени, лешници, бадеми и един куп други култури. Същото се случва и в България. Освен това там проблемът е, че дори и местните производители предпочитат да изнасят своята стока за чужбина, не защото вътре в страната няма търсене, но защото износът им носи по-голяма печалба. Освен това в България земята се купува чрез посреднически фирми, което е един допълнителен разход и инвестицията трябва да започне да се изплаща.

Всичко това е още в първичен стадии и иска още много работа. Земята, както и човекът, когато е бил занемарен иска време и внимание, докато възвърне добрата си форма. Оценявам, че след около две години ще имаме възможност да направим нужните промени и да проведем проучванията, с които ще се установи, кои са най-подходящите култури за тази почва.

Сблъска ли се с корупция?

Не. Дори да има корупция, която знам, че съществува, тя не засяга малкия и среден бизнес. Разбрах за случаи с много големи проекти по САПАРД, на компании, които са били свързани с управляващите сили и са били установени нарушения. Случаите бяха разследвани, нередностите установени, а виновниците се наложи да върнат парите, ако не се лъжа. Ясно е, че съществува някаква корупция в България, но тя е на по-високи нива и не засяга до такава степен всекидневието на обикновения човек, както е в Гърция.

Не всички за съжаление са добре настроени към гърците в България и то по различни причини. Имаше ли проблем с българите в началото?

Когато започнахме, имаше една определена предпазливост и от двете страни. Има и историческа обремененост, която тежи в отношенията между двете националности, за разлика например във връзката на гърците със сърбите. Само в последните двайсет години започнахме да общуваме по-тясно. В началото ние искахме да правим бизнес, но не знаехме какво точно да очакваме. От друга страна самите българи не бяха сигурни в нашите намерения от началото и имаше дистанция. В края на краищата всичко се реши с личния контакт, в който и двете страни се опознахме и целите и очакванията ни станаха ясни.

Кой според теб е най-големият проблем в България, с който ти се сблъска?

Липсва квалифицирана работна ръка с желание за работа. Най-силните и с желание за изява хора на България в работоспособна възраст или са заминали за чужбина, или са се насочили към големите градове. От началото на деветдесетте години досега от страната са заминали около милион и половина души, които са се разпръснали из Испания, Гърция, Италия, САЩ. Голяма част от останалите в България са или в пенсионна, или близка до пенсионна възраст, или не искат да се занимават със селско стопанство или са хора (политически коректно казано, обясни елегантно той) с ниска работна култура и без мотивация - мързели. Това е моето наблюдение.

Тези, които все пак са завършили агрономство в момента и работят по специалността си са много малко и са заети в големи корпорации от сектора в градове като Плевен, Ловеч, Добрич или в други провинциални градове и не са готови да дойдат на работа в една малка компания, която тепърва започва да развива дейност.

Първият път когато те видях, ти беше с "Шуменско" в ръка. Кои са ти любимите български продукти?

Първо за "Шуменското". Това е една доста добра бира, която според мен е на по-високо ниво от добре познатите ни Амстел или Хайникен, които освен това са и по-скъпи. Обичам лютеницата. Има много и добри вина в последно време в България, както и различни колбаси и други месни продукти с много добро качество. От местните производители пък може да се намерят много вкусни и биологично чисти сирене и кашкавал. Те, както и виното имат все още малко див, балкански вкус и са доста различни например от френските сирена и кашкавал, които са известни с елегантния си вкус.

Независимо от това, много български продукти имат високо качество и по същество са еко продукти, без да имат печата за това. Земята е плодородна и може да изкара продукт с високо качество, в който да има равновесие между качеството и количеството на вложените начални сурвини. За дълги години Гърция поддържаше много добро качество на местните продукти. Това обаче се промени с годините. България все още има това предимство.

Значи българските продукти имат бъдеще на гръцкия пазар, така ли?

Има бъдеще, но ако българският продукт не пробие на пазара в Гърция, то проблемът със сигурност няма да е в качеството. Това е защото гърците са между най-лошите или по-точно казано, най-странните потребители в света според мен. Те са доста предубедени и това ще е доста трудно да се промени. Средностатистическият грък няма добро мнение за българските продукти и не ги смята за качествени независимо, че не ги познава. Освен това има и комплекса да купува по-скъпото независимо, че някои път може и да не е и най-качественото. Пример за това са орехите – гръцкият потребител ще предпочете гръцките орехи, въпреки че българските са със същото или по-добро качество, но са на половин цена.

В последните години съм правил опит за промотирането на българските продукти на гръцкия пазар и навсякъде се сблъсквам с голяма доза недоверие в началото.

Може би липсва и единна политика от страна на българското правителство и производство, която да подпомогне износа?

Не знам. Всъщност липсва гладът, за да разбере гъркът, че евтиният български продукт всъщност е качествен (смее се). Със сигурност има какво да се направи от българска страна, така че да се чуе за съществуването на българското производство. Почти никой не ми е казвал, че определен български продукт не струва, след като го е пробвал. Немалко са случаите обаче, в които ми казват, че е добър, но няма рафинирания, еклектичен вкус, ако говорим за сирената например. Независимо от това, се харесва на всички.

Смяташ ли, че разрастващата се икономическа криза в Гърция ще стимулира твоето начинание в България?

Да, смятам, че съм се ориентирал правилно и ще ми помогне по един или друг начин. Освен това вярвам, че работната и производителната сила в Гърция на възраст между трийсет и четиридесет и пет години трябва да разбере, че нищо няма да се промени в държавата, ако сами не вземем нещата в свои ръце и не поемем някои рискове. Това направихме ние, като пресякохме границата с България. Това е една добре организирана държава, в която може да се прави бизнес. Българските продукти са добри и има възможности за развитие.