Галерия

1

Главен герой в тази история е Анастасиос Бракацулас, който е млад юрист, завършил в Лондон. Вярва във възможностите да се развива успешен бизнес в България и смята да действа точно в тази посока. Бутилка "Шуменско пиво" насред модерно нощно барче в центъра на Атина една вечер ме озадачи толкова много, че трябваше да разбера как се е озовало там. Попитах собственика дали продава тази бира в заведението си и той ми каза „Не!”. После ми посочи млад усмихнат мъж, който си говореше нехайно с група приятели и отпиваше от бутилката с познатия ми етикет. „Здравей, откъде намери тази бира”, попитах го аз без много срам, а той ми отговори: „Сам си я донесох!”

Така се запознах с Танасис (по-кратко на Анастасиос), който се съгласи да разкаже за неговия опит да развива бизнес в България, както и за приликите и разликите между двете страни.

Как се реши да се започнеш бизнес в България?

Всички това ме питат, особено когато разберат, че съм се насочил към животновъдство или с две думи да се занимавам с отглеждане на овце. Решението не го взех аз. Инициативата бе първо на баща ми с двама негови приятели. Решението дойде, защото оценихме, че България е държава, която дава големи възможности за развитие на бизнес и отбелязва сериозен икономически ръст. Особено привлекателно е селското стопанство, защото има всички нужни предпоставки, а областта около Котел има много предимства в тази посока.

Как се осъществи първият контакт?

Един от сътрудниците в предприятието се запозна с българската ни връзка - българин от каракачански произход. Той говори гръцки и пръв представи предимствата на района. От гръцка страна баща ми с другите си двама съдружници отиде да види земята, хареса му и така започна всичко през 2003. Целта бе да се създаде една вертикална производствена единица, която да свързва производството от начало до край – земята, животните, износ на месо и на по-късен етап и мандра за биологично чисто сирене. Важна роля в решението за инвестицията, освен всичко останало бе и цената – земята в България, особено в района на Котел е наистина евтина.

Кога ти самият се включи в проекта?

Когато цялата операция започна, аз все още бях  в Англия и следвах. Придружих баща ми на два пъти в периода 2003-2005, но реално влязох в бизнеса през 2006. Започнах да уча неща за България, за земеделието и за конкретния бизнес, така че да мога наистина да съм от полза. За съжаление първоначалното ни начинание не потръгна, но пък чрез него открих нови възможности за реализация. Искам да подчертая, че независимо от всичко България и земеделието в страната имат огромни възможности за развитие.

Казваш, че начинанието не е потръгнало. Защо?

Това е и най-често задаваният въпрос, който чувам, когато говоря за бизнеса ни в България с други гърци. Неуспехът бе резултат от наша грешка, а не поради някаква външна причина. И това е голямата разлика между двете страни – тук проблемите идват най-вече от заобикалящите ни фактори, които вместо да ти помагат, те спъват, когато си решен да постигнеш нещо.

За държавата ли говориш?

За държавата, но не само. Освен безкрайната бумащина, винаги съществува възможността някой съсед да подаде оплакване или да не ти дадат разрешение, ако не дадеш подкуп на някой държавен служител. За да отвориш барче в центъра на Атина, например, трябва да ти дадат разрешение от отдел „Архелогия”, който реално няма какво да проверява при положение, че помещението се намира в сграда построена през 50-те години на двайсети век. Опазил Бог, да ти се наложи да се занимаваш с институции като Общинско градоустройство, данъчни служби, Пожарна безопасност и т.н.

В България не срещнахме проблеми на институционално ниво, напротив всичко вървя по правилник. Даже малко по-праволинейно от необходимото, но все пак без отклонения.

Какво имаш предвид?

Основната инвестиция бе направена със 100% собствен капитал, за да развием бизнеса. За да го качим на следващото ниво, кандидатствахме по една от европейските програми за развитие на земеделска дейност на САПАРД. Когато дойдоха на проверка се оказа, че един от документите ни не е изряден. Опитахме се да убедим надзорната комисия, че можем да коригираме грешката, но те не направиха крачка назад и не ни дадоха отлагане. Така или иначе в този район преди пет години нямаше реално никакво производство, а нашият проект даваше възможност за развитие на нова дейност в областта, да се отворят нови работни места. Бяхме единствената компания, която въобще бе проявила интерес да прави каквото и да е в този район.

Комисията не взе предвид нищо от гореспоменатото и написа един доклад до централния офис в София. Когато дойде контролната комисия от София, пристигна с полицай – това също бе малко странно.

В края на краищата какво стана с проекта за животновъдната ферма и мандрата?

Отказът от САПАРД ни остави едно немалко задължение към банката, което след изчисления установихме, че ако продължим проекта, няма да ни донесе очакваната възвращаемост на този етап. Затова замразихме бизнеса, което не означава, че съм се отказал от него. Другите двама съдружници се отделиха тази година и в момента се заех аз лично да се занимавам с основаването на новата компания. Тя има за основна дейност земеделие, а не животновъдство.