Галерия

1

Разсрочването на плащанията по гръцкия дълг е неизбежно, но то ще е иницирано от кредиторите на страната, ще е приятелско и няма да доведе до шок на пазара, а обратно - ще успокои инвеститорите. Това е прогнозата на Стивън Мейджър от банка HSBC, която той направи по време на банков форум в Атина. Той нарече разсрочването “доброволно”, защото ще бъде като един вид награда на кредиторите от Европейския съюз и Международния валутен фонд за усилията на Гърция да се реформира. “В краткосрочен план Гърция няма да фалира, помощта от Европейския съюз ще продължи и след 2012 година, но излизането от кризата ще продължи поне 5-6 години”, заяви Стивън Мейджър, който отказа да отговори дали HSBC се интересува да купи някоя голяма гръцка банка.
    Според икономиста не е реалистично Гърция да излезе на пазарите в скоро време. Той определи идеята на гръцкото правителство за емитиране на бонове за гърците, които живеят в чужбина като трудна стъпка, но не и решение на кризата, която няма да докара много пари на гръцката икономика, но при всички положения ще е един тест за пазарите. Представителят на HSBC подчерта, че европейските стрес-тестове са спестили много важни въпроси пред банките и това е дало възможност на много от тях да ги преминат.

    Инвеститорите - макроикономическа и политическа нестабилност

    Ариам Васкез от инвестиционната компания Wells Fargo заяви, че Гърция излъчва макроикономическа, структурна и политическа нестабилност. “Ние не сме загрижени чак толкова за банките в Гърция, те ще се стабилизират. Загрижени сме най-вече за това как правителството ще управлява макроикономиката на страната  и доколко обществото ще се държи отговорно”, заяви инвеститорът от Уолстрийт. Той подчерта, че последните месеци са били положителни за образа на Гърция в чужбина, има положителни коментари от страна на МВФ, правителството предприе реформи в правилната посока. “Но несигурността около Гърция ще продължи докато правителството не предприеме още по-дълбоки и още по-мащабни реформи”, подчерта Ариам Васкез.
    Според финансиста инвеститорите ще повярват едва когато видят икономически ръст. “Едно е да прокараш един закон в парламента, друго е да го приложиш на практика. Там е трудността. Най-вече по отношение на данъците. Правителството трябва да положи усилия да образова гражданите и корпорациите да си изпълняват данъчните задължения”, каза още той.
    “Основният проблем на Гърция е, че икономиката й е в стрес, няма производство, малко е вероятно икономическият ръст да спре да пада в близко бъдеще. Страната не може повече да разчита на демографския бум от преди 30-40 години. В момента Гърция е една застаряваща икономика с много разходи за пенсии и с икономическа активност, която идва най-вече от държавния сектор и от износа. Затова е необходимо стоките да намалят цените си и да се направи едно здравословно намаляване на заплатите”, е преценката на представителя на Wells Fargo.
    Като човек, който наблюдава Гърция от Уолстрийт Ариам Васкез призна, че вижда социалните протести в страната да намаляват и това дава предимство на правителството да задълбочи реформите. В момента никой не може да предвиди дали ако се смени правителството, реформите ще продължат. “Тази криза унищожава капацитета на Гърция като нищо друго в най-новата й история. Системата й е колабирала, трябва да се промени политическата култура на гражданите. За една страна, която е член на Европейския съюз и се разплаща с евро е недопустимо да има такава корупция. Правителството трябва да се справи с нея”, е заключението на експерта.
    
    Учените - непростимо е правителството да говори за Титаник и спекулантите на пазара

    “Гръцкото правителство допусна груби грешки. За първи път чувам правителствен представител да оприличи собствената си икономика с Титаник и след няколко седмици видяхме гръцката икономика наистина да се срива като Титаник. Не може с такава лекота да говориш за спекулантите на пазара”, заяви преподавателят в Оксфорд Димитрис Цомакос. Според него банковите сливания няма да решат проблемите на гръцките банки, които са капитализацията и ликвидността. Сливанията вече са демоде, те са отживяла теория от 60-те години на миналия век. Той обаче не отрече, че гръцките банки имат нужда от рекапитализация. Те имат голямо отваряне към гръцките облигации и това е истинският им проблем.
    “Да на рекапитализацията, не на сливанията, да на намаляването на разходите, не на изтеглянето от външните пазари, край на зависимостта на гръцката банкова система от държавата, която е толкова тясна, колкото никъде другаде по света”, подчерта професорът. Според него създаването на банкови колоси не е най-добрата защита срещу кризата, защото “иначе Съветският съюз, който имаше само една банка трябваше да е най-силният”. Димитрис Цомакос е съгласен, че банковата система трябва да се реформира и предлага да се дават награди и бонуси за тези банки, които дават кредити и също заключи: “Кризата, в която се намираме не е просто икономическа и финансова, тя е ценностна криза на обществото и най-после трябва да излезем от нея”.

    Адвокатите  - не са проблем само парите, проблем е и човешкият материал