Галерия

1

Чужди банки започнаха да се оглеждат за евентуални придобивки на гръцкия финансов пазар. Моментът наистина е подходящ, защото гръцките банки са притиснати - от една страна имат проблем с ликвидността поради ниския кредитен рейтинг на страната, който смъкна и кредитните рейтинги на финансовите си институции, а от друга имат проблем с постъпленията и печалбите, поради рецесията на местния пазар. Икономическият седмичник “Кефалео” съобщава за интерес на HSBC, която през миналата година увеличи уставния си капитал с 14,1 милиарда евро да придобие голяма гръцка банка. Като доказателство изданието съобщава за издигане на нивото на гръцкия клон на банката, който от началото на юни се управлява от Ричард Гроувс, най-високопоставеният мениджър на банката, назначаван някога в Гърция.
    53-годишният Гроувс работи в HSBC от 1981 година, бил е изпълнителен директор на клоновете на банката в Саудитска Арабия, Оман и Северна Индия и е пряко подчинен на изпълнителния директор на HSBC за Европа Питър Бойлс. Гроувс е мениджър с три нива по-високо в йерархията на банката от тези, които досега управляваха клона й в Гърция. Това е сигурно доказателство, че HSBC замисля нещо значително по-сериозно за гръцкия пазар от това, на което сме свидетели досега. “HSBC остава вярна на ангажиментите си в Гърция, която ще продължи да предоставя изключителни възможности за бизнес в следващите години”, заявил Ричард Гроувс, цитиран от “Кефалео”.
    Амбиции за по-значително присъствие на гръцкия пазар изявява и BNP-Paribas, която през миналата година също увеличи уставния си капитал със 4,3 милиарда евро. Чуждестранните банкови колоси много добре знаят, че много скоро гръцките банки ще са изправени пред дилемата или акционерите им да се бръкнат по-дълбоко в джоба, за да увеличат уставния си капитал, или ще трябва да намерят стратегически инвеститор, който да дойде с готов капитал. Гръцките банки са доста апетитна сделка в момента, тъй като акциите им на атинската борса се движат в низходящ зигзаг, така наречените expected values намаляват непрекъснато в оценките не само на агенциите за кредитни рейтинги, но и на големите световни банки.
    Така например оценката на Националната банка на Гърция падна на 5,9 милиарда евро от 22,7 милиарда преди кризата, на Alpha Bank падна до 2,4 милиарда евро от 10,66 милиарда, на Eurobank EFG  на 2 милиарда от 12,58 милиарда преди кризата и на банка Пиреос на 1,3 милиарда евро от 9,6 милиарда преди кризата. Въпреки че гръцките банкери намират тези оценки несправедливо ниски, техните чуждестранни колеги ги преценяват логични и справедливи за състоянието на гръцките финансови институции. HSBC и BNP-Paribas и в миналото са имали контакти с Eurobank EFG и Alpha Bank и затова в момента наблюдателите очакват към тях да са отправени някакви оферти, които да се обсъждат в момента.
    “Капитализацията ни е много стабилна и няма никакъв смисъл в близко бъдеще да предприемаме стъпки към сливане с друга банка”, заяви изпълнителният директор на Eurobank EFG Николаос Нанопулос на общото събрание на акционерите на банката миналия петък. Нанопулос все пак не изключи възможността за сливане в дългосрочен план. Доколко е бил искрен, ще разберем скоро. Септември не е чак толкова далече, тогава идват и stress-test-овете, а заедно с тях и симпатичният Фонд за кредитна стабилност.
    Като заговорихме за него новината е, че проектозаконът за Фонда е вече готов. Гърция се задължи да го създаде като едно от условията при споразумението й с МВФ, ЕЦБ и ЕК. Фондът се създава с цел да осигури стабилност на гръцката банкова система в случай на внезапно рязко свиване на капиталовата й база и ще разполага с 10 милиарда евро за тази цел. Средствата се осигуряват от МВФ и няма да се използват за осигуряване на ликвидност на банковите институции, а само за закупуване на приоритетни акции, които при условия, определени от Банката на Гърция ще се превърнат в общи акции. Участието във Фонда е задължително за тези финансови институции, които не могат да покрият минималните условия за капитализация, определени отново от Банката на Гърция и не са в състояние да намерят друго решение, т.е. външен инвеститор. Ако банките не успеят да се издължат на Фонда, ще се премине към реформирането им и сливането им с по-големи и стабилни банки, както от местния, така и от международния пазар. Като начало Фондът за кредитна стабилност ще действа в продължение на 7 години.
    Лоши новини през седмицата дойдоха и по отношение на доверието на гърците в собствените им банки. Гражданите продължават да изтеглят вложенията си от местните банки и да ги прехвърлят в клоновете им навън, най-вече в Кипър. Макар общата сума на вложенията, които са се преместили от Гърция в Кипър не надхвърля 3 милиарда евро, феноменът е тревожен според гръцките банкери. Това призна и Николаос Нанопулос пред общото събрание на Eurobank EFG, като подчерта, че изтичането на вложения допълнително увеличава цената на кредитирането. В Кипър обаче филиалите на гръцките банки дават средно по 1% по-висока лихва върху депозитите, отколкото е лихвата в Гърция и интересът на инвеститорите е напълно разбираем.