Галерия

1

Погрешно е да се сравнява българската или албанската данъчна система с гръцката. Те нямат обща база за сравнение и 10% плосък данък не е приложим за развита страна като Гърция. Това заяви министърът на регионалното развитие и конкуренцията Михалис Хрисохоидис на форума на тема „Финансиране на местното предприемачество в новите икономически условия в Гърция”, където се  обсъждаха възможностите за привличане на инвестиции и достигането на положителен икономически ръст в следващите няколко години.

Министър Хрисохоидис се наложи да отговори на журналистически въпрос за това, как смята да прикани нови чуждестранни инвеститори с настоящата данъчна политика. Като други политици преди него, той реши, че атаката е най-добрата защита и заяви, че ако Гърция се сравнява с останалите балкански страни, ще трябва да се обърне внимание и на средната работна заплата.

„В България може корпоративният данък да е 10%, но средната заплата мисля, че е около 120 евро”, посочи министърът на икономиката. С това изказване Михалис Хрисохоидис изрази мнението на целия гръцки народ, който все още не е готов да се откаже нито от предимствата на евтиното кредитиране, нито от възможността да живее с това , което произвежда и изнася.

„Ние сме част от Европейската общност дълги години и не може да се сравняваме с нашите съседи” -продължи обясненията си Хрисохоидис, защо успешните бизнесмени в Гърция се наказват с 40% данък върху личните доходи и 24% върху корпоративните приходи. Той повтори и потрети, че разликите между Гърция и останалите балкански страни са големи, но пропусна да отбележи, че българският бюджетен дефицит за 2010 година е около 3,8% от БВП, а гръцкият 15,4% от БВП. Според  него държави като  България, Албания и дори Турция са започнали да изграждат наново икономиките си от много ниски нива преди 20 години, което ги оставя доста по-назад от Гърция в икономически, исторически или обществено-политически план.

По проблемите на икономическия ръст, привличането на чужди инвестиции и възстановяването на местната икономика говори и заместник-министъра на финансите и шеф на Сметната палата Филипос Сахинидис. Той обясни, че в момента Гърция се намира по средата на една много тежка програма за фискална консолидация. Тя има две основни характеристики  – повишаване на приходите от данъци и съкращаване на бюджетните разходи. Крайната цел е да се намали бюджетният дефицит и да се възвърне „здравословния” начин на икономическо развитие – не чрез подклаждане на потреблението, а чрез подпомагане на производителността.

„Усилията трябва да бъдат насочени към привличането на чужди капитали и повишаване на износа”, заяви заместник-министърът. Според него само това е пътят за създаването на устойчива икономическа структура в бъдеще. В процеса на оздравяване банките ще играят много важна роля, посочи Сахинидис и заяви, че до момента те са реагирали много бързо на новите предизвикателства в местната икономика. Той посочи увеличаването на капиталовата адекватност на някой банки, както и свиването на разходи и предприемчивото намиране на алтернативно финансиране, освен познатата възможност, която дава Европейската централна банка с изкупуването на гръцките държавни облигации.

Готовност да подкрепи гръцкия бизнес в процеса на възстановяване и развитие изрази и изпълнителният директор на Eurobank EFG и вицепрезидент на Съюза на гръцките банкери Никос Нанопулос. Той подчерта, че банките в Гърция са силни и имат капитала да посрещнат нуждите на местните предприемачи, независимо от трудната икономическа ситуация и общата липса на ликвидност на пазара. „Банките ще съдействат на инициативите на публичния сектор да възвърнат по най-бърз начин положителния икономически ръст. Възстановяването на местната икономика е сигурно. Гръцката банкова система има силите да поеме отговорностите, които й се полагат и да продължи да бъде стабилизиращ фактор в гръцката икономика” каза Нанопулос.

Срещата „Финансиране на местното предприемачество в новите икономически условия в Гърция” се организира по инициатива на Министерството на регионалното развитие и конкуренцията. Тя имаше за цел да представи новата финансова институция наречена Национален фонд за развитие на предприемачеството, която социалистическото правителство на ПАСОК създаде за подкрепа на малкия и среден бизнес. Фондът ще предоставя ниско лихвени кредити на финансово адекватни предприятия или на нови бизнес начинания, като приоритет ще имат иновационните проекти и тези, които ще развиват дейност в областта на образованието, високите технологии, индустрията и селското стопанство.

Националният фонд за развитие на предприемачеството има бюджет за 2011 година 1,6 милиарда евро и ще раздава кредити с значително по-ниски лихви от пазарните в момента. Одобрените предприемачи ще могат да вземат заем за 10 години до 100 хиляди евро, като ако на банковия пазар лихвата е 8%, то те ще я получат с 4%. Фондът няма да отпуска заемите директно, а ще използва националната банкова система. До края на месеца ще бъдат оповестени и десетте банки, които ще се включат в проекта. Фондът има четири основни програми, които са насочени към отпускането на ликвидни средства в различни сектори на икономиката.

Програмата „Предприемачество” има бюджет от 400 милиона евро, предназначени за малкия и среден бизнес. Банките-сътрудници на фонда ще отпуснат още 800 милиона евро към тази програма, като осигуряват 1,2 милиарда евро за подкрепа на малките предприятия в страната. Програмата „Спестявам” предоставя 800 милиона евро на домакинства и малки предприятия за подобряване на енергийната ефективност на сградите в Гърция. Тя започва на първи февруари 2011 година и очакванията са, че с нея ще се възстанови до някъде заетостта в строителния сектор, който след разгара на рецесията бе сериозно засегнат и отбеляза спад от повече от 30 на сто.