Галерия

4

3

2

1

Звучи като оксиморон да говорим за успех по време на криза, но историите на млади и успели в своята си област хора, които са далеч от светлините на камерите, винаги вдъхновяват и ако не друго, то поне показват, че "светлина в тунела" съществува.

Те са под 40 години и всички са мъже, защото проучвано е направeно от мъжкото списание L’Officiel Hellas Hommes. Георгиос и Иркалис Ламбропулос са двамата млади таланти в аудиовизуалните технологии, които стоят зад компания 2 Monochannels. Те са представили Гърция на 11-то Биенале по архитектура във Венеция (2008) и са работили по проекти за акустичното планиране на Музея на мастихата в Хиос и на Номизматичния музей в Янена. „Началото е винаги трудно, тъй кто хората не знаят какво можеш да предложиш. Ние бяхме в Ню Йорк, когато започнахме с хора, които ни се довериха за изпълнението на взискателни проекти”, казват двамата новатори в аудио-визуалните системи за списание L’Officiel Hellas.

Историята на Алекос Пападатос започва от Сорбоната, където той следва икономика, но решава да рискува и да се впусне в преследване на детската си мечта – рисуването на комикси. И така създава студиото за продукция на анимационни проекти Spicy Toons, чрез което си стърудничи с големи студиа във Франция, Англия, Белгия и Германия. През октомври 2008 г. излиза комиксът Logicomix – големият гръцки graphic роман на Апостолос Доксиадис и на преподавателя по информатика Христос Пападимитриу, който обра овациите на читателите по цял свят. Разгледайте го! - скиците на Алекос Пападатос и неговата съпруга Annie Di Donna се докосват до съвършенството според критиците.

Наследници на големи имущества в Гърция има много, но малко са тези, които поемат семейния бизнес и го развиват на световно ниво. Един от тях Димостенис Казаглис, който се занимава с фирма за пури от 2005 до 2010 г. три пъти взима наградата за най-високи продажби на световно ниво! Г-н Казаглис разказва, че майка му е била първата жена, която се е занимавала с пури. Тя е получила най-голямото признание за работата си през 1965 г., когато кубинците са й връчили почетно наградата за Мъж на годината, тъй като не е имало подобна награда за жена! Рисковете, които е поел и промените, които се е наложило да направи синът поел бизнеса на майка си, са довели до успеха в крайна сметка. За себе си и за начина си на работа Г-н Казаглис казва, че отдава всичко на темперамента си и на това, че не може да "стои на едно място".

В областта на технологиите жънесветовни успехи и младият грък от лиийски призход – Зад Мехдауи. Той е създателят на видеоиграта Darkfall!, а неговата фирма Aventurine има 99% износ като игрите, които произвежда се разпространяват из 120 дуржави. Според думите на г-н Мехдауи, той е започнал д се занимава с видеоигри заради предизвикателството „Защото едно от най-труните неща в информатиката, тъй като съчетава технолгия, изкуство и култура!”

Разнообразието от таланти в страната е голямо, което ще докаже и следващият пример - в Гърция живее и победителят на ралито Дакар през 2003 г. – Василис Орфанос. По време на трудното изпитание да шофират през пустинята, са загубили живота си много от големите имена в спорта. Василис Орфанос е участвал на ралито Дакар още няколко пъти след победата си, а вече е част от отбора на Aprilia! През 2007 г. той издава книгата си „Души в пясъка” и казва, че я е написал, за да „даде на някой млад човек стимул, за да преследва мечтата си, колкото и неуловима да изглежда!”

Философски настроен и крайно приземен звучи младият гръцки писател Никос Мандис, който е автор на сборник с разкази „Псевдонимът” и на романа „Снегът на лятото”. Според него „трябва да се разведем с желанието да постигнем това, което не можем да постигнем, да бъдем това, което не можем да бъдем и да желаем да имаме нещата, които не можем да имаме.”

Фотографът Янис Хадзиасланис е авършил в Англия, но се завръща в Гърция, чувства се много повече южноевропеец и го очароват страните от югизточното Средиземноморие. За последния си проект снима жилищни сгради в Бахрейн, Манама, в скъпи и бедни квартали като по този начин представя начина на живот на хората. Той споделя напълно мнението на Ролан Барт, който казва, че снимките на пейзажи трябва да бъдат направени така, че да прозира възможността за обитаемостта им, а не за посещение им.