Галерия

1

Питам ви за септемврийския доклад на кредиторите, защото от него зависи дали Гърция ще получи следващия транш от помощта на стойност 31 милиарда евро?

Оттук нататък помощта към Гърция, но и управлението на дълговата криза в както в цяла Европа става в по-голяма степен политически процес, а не решение базирано на технократски принцип. Това означава, че отпускането или прекратяването на помощта към Гърция ще е базирана на политически решения.

Означава ли това, че германският министър на икономиката Филип Рьослер залага на популистки трикове, като настоява да се прекрати помощта към Гърция, ако тя не изпълни абсолютно до край задълженията си според Меморандума?

Не знам дали може да се нарече популизъм, но подобна позиция изразява в по-голяма степен вътрешно-политически настроения в Германия, отколкото реалната ситуация. Темата с гръцката криза е много по-сериозна отколкото много хора смятат. И не защото става въпрос за самата Гърция, а защото се отнася до начин, по който Европа смята да подходи към европейската дългова криза.

До момента позицията на Европейския съюз бе да стои отстрани, да наблюдава и да оценява. Доскоро нямаше пряка намеса, с която да създаде механизъм за управлението на дълговата криза. Нямаше изграден щит за защита на италианските, испански и дори германските държавни облигации. Колкото този процес закъснява, толкова проблемът в Европа се задълбочава.

Какви според вас са мерките, които Брюксел трябва да предприеме, за да защити интересите на Европа?

Реална намеса на Европейската централна банка на вторичния пазар на облигации можеше да реши проблема.

Това до една степан се случи в последните години, главно с гръцките държавни облигации след въвеждането на Меморандума за финансова помощ.

Намесата бе незначителна. Финансовите пазари така и не получиха уверение, че някой специализиран орган без значение дали това ще Европейския фонд за финансова помощ (EFSF) или Европейската централна банка ще може да вземе мерки и да защити португалските, испанските или италианските облигации. Пазарите видяха една доста хладна позиция на Европейския съюз срещу спекулативните нападки над облигационния пазар.

Лидерите направиха първа стъпка като предлагат обединение на финансовата политика в страните от еврозоната. Те предложиха Европейската централна банка да поеме надзора върху финансовите системи на страните от валутния съюз. Как оценявате това развитие?

Единната икономическа общност, която искаме да създадем в Европа предполага обединение на финансовата политика. Затова трябва да се създаде и единен надзор над банките. Както видяхме досега отдаването на финансова помощ с решение на лидерите при срещите на върха, предполага и въвеждане на единен икономически контрол. Този процес обаче иска известно време, за да се приложи на практика. Системата не може да се промени за една нощ. С други думи, решения от този тип са важни, но не може да очакваме незабавни резултати.

Да се върнем на гръцкия въпрос. Кои смятате, че са незабавните мерки, които трябва да се предприемат, за да може страната да влезе в правилния път?

 Гърция има нужда от план за създаване на икономически ръст. Това е големият ни проблем в момента. Освен това трябва да се намери правилната формула за привличане на чуждестранни инвестиции. Съчетанието от тези две условия ще ни помогне да спрем рецесията и да обърнем нещата в наша полза.

Другият голям проблем, който трябва да се реши е темата с банките. Докато липсват ликвидни средства и няма банково финансиране за реалния бизнес, рецесията ще се увеличава.

Бюджетният дефицит на Гърция остава доста голям. Преди да говорим за план за стимулиране на икономическия ръст, не трябва ли да се направи нещо по въпроса за намаляване на разходите?

Дефицитът е пряко зависим от рецесията, защото тя намалява ефекта на бюджетните съкращения и влияе отрицателно върху брутния вътрешен продукт. Рецесията прави още по-мъчителни усилията на правителството за оздравяване на държавните финанси. 

Говорите за привличане на инвестиции и икономически ръст, но Гърция е позната с тромавата си и неефективна данъчна система. Какво трябва да се направи, за да се промени тя?

Това, което повтаряме от години. Данъчната система трябва да се опрости. Същото трябва да се направи и с административните процедури, които се отнасят до реалния бизнес.

Увеличението на данъчната тежест върху частния сектор в Гърция е факт. Предишното правителство направи една основна грешка. Увеличи драстично данъците, но не намали пропорционално разходите в държавния сектор. Трябваше да се даде по-голяма тежест на съкращението на разходната част на бюджета, за да може да частната инициатива да започне да функционира по-ефективно.

Смятате ли, че тристранната коалиция с премиер Андонис Самарас е готова да съкрати подобаващо държавните разходи?

Ако иска да успее, трябва да го направи. В противен случай възможностите за успех на това правителство са много малки.

Как оценявате сделката за продажба на Земеделската банка (ATEbank)? Това бе първата сериозна приватизация на днешното управление.

За да можеше Земеделската банка да продължи да съществува, държавата трябваше да намери за рекапитализация 4,5 милиарда евро. В този момент това бе невъзможно. Всяка мярка, която е свързана със заздравяването на местната банкова система, подобряване на функциите й и финансовото състояние на банките е стъпка в положителна посока.