Икономическото влияние на Европейския съюз се срива

11 Юни 2013 / 18:06:10 Виктория Миндова

1963 прочитания

Европа губи икономическата си сила в дългосрочен план и затова в страните от европейското обединение няма място за национализъм. Това бе посланието на премиера на Люксембрург и бивш председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, който изнесе реч в гръцката столица под мотото “Евро, равносметка и възможности” по покана на Института за европейска и външна политика.

“Европа губи скорост. БВП намалява в дългосрочен план. Губим драматично икономическото си влияние”, подчерта политикът пред гръцката публика и изложи някои данни. В началото на 20-век населението на Европа е представлявало 20% от общото население на земята. В началото на този век то е 11%, а през 2050 ще сме само 7% от популацията на планетата. В контекста на тези факти той заяви, че решението на икономическата криза, която съществува в Европа е общата работа и взаимопомощта.

“Трябва ни по-малко национализъм, по-малко догматизъм и повече обединение. Няма да можем да се справим, ако продължаваме да защитаваме теснонационалните си интереси, а не търсим решение на проблемите в перспективата на Европейския съюз”. С тези думи, той непряко се фокусира не само над надигащите се националистически течения в Европа, но и към строгата позиция на Германия, която за дълго време отказваше да направи отстъпки в помощната програма за Гърция.

Бившият председател на Еврогрупата беше категоричен, че Европейския съюз губи значително предимство не само демографски, но и в областта на производството и конкурентоспособността. За страни като Китай, Индия и Русия, европейските сили като Франция и Германия не представляват сериозна заплаха, но като фактори в Европейския съюз имат по-голяма тежест, отбеляза той. Точно на тази основа Юнкер обясни, че всички проблеми, които могат да възникнат в рамките на съюза трябва да се решават с общо съгласие между 27-те членки на обединението. Държавите по-отделно са много по-уязвими от външни влияния и интереси.

В речта си Юнкер подчерта, че икономическият аспект на обединена Европа далеч не е единственият, който трябва днес да ни накара да се замислим как искаме да изглежда Стария континент. Той припомни, че самата идея за Европейския съюз възниква след две унищожителни световни войни. Идеята за обединението е създадена като бъдеща гаранция, че никога повече страните от Европа няма да се обърнат една срещу друга.

“Нека да не забравяме, че във всеки един момент в различни точки на света се водят около 60 военни конфликта”, подчерта Юнкер. Той не пропусна да отбележи, че в периода на криза в Европа се забелязва нова вълна от национализъм и неонацизъм, която трябва да бъде овладяна. "След 30 години ще ни управляват хора, които не си спомнят войната и желанието на бащите ни за обединение и мир", заяви Юнкер и подчерта, че затова днешните поколения трябва много добре да разберат разликата между война и мир, за да не повторят грешките на миналото.

“Ако крайните националистически сили намерят нов харизматичен лидер, те ще могат отново да доведат континента до ръба на катастрофа”, отбеляза политикът и призова гражданите на Европа да се опитат да гледат в перспектива проблемите на деня. По-тясното обединение между държавите членки, законодателството и прилагането на общи политики, ще гарантира по-сигурното бъдеще на Европа.

“Не казвам, че трябва да се претопим или да станем Обединени европейски щати. Страните и гражданите трябва да запазят националните си характеристики, но трябва да се позволи на крайните сили да вземат превес”, подчерта политикът.

“Все още се чувствам неудобно, когато мисля за обидните думи, които се чуха от устата на някои европейски лидери по адрес на Гърция в последните години”, каза Юнкер като се обърна към темата за гръцката криза. Той обясни, че точно това националистическо тесногръдие е причина за негативните реакции в Европа срещу спасителната програма за средиземноморската страна.

“Ако попитате дали западна Европа е загубила от гръцката криза, отговорът е НЕ, не загуби. Нито Германия загуби, нито Люксембург, нито някой друг”, каза той и поясни, че въпросът за помощта остава принципен. Юнкер разказа, че е изпитал сериозни трудности да убеди страни като Словения, Малта или Португалия, че средствата за гръцката спасителна програма са наложителни. Това са все страни, в които средната работна заплата е била по-ниска от минималната работна заплата в Гърция.

От друга страна призна, че на самите европейци и лидерите в Брюксел им е отнело изключително много време да разберат какво се случва в Гърция и да намерят правилната формула за страната. “Сбъркахме и закъсняхме”, призна Юнкер за първата оздравителна програма, която бе създадена през 2010. След това добави с доза хумор: “Това винаги е било проблем на европейците – никога не разбират напълно останалите европейци от други страни”.

Той подчерта, че за три години страната е положила огромни усилия да се реформира и достигнала сериозни успехи – дефицитът е почти занулен, за първа година Гърция ще има първичен бюджетен излишък, конкурентоспособността се е подобрила, а лихвите по външното кредитиране са спаднали значително.