Галерия

1

Изплащането на заема по Меморандума за финансова помощ между Гърция и страните от еврозоната и Международния валутен фонд трябва да бъде отложено за поне седемгодишен период. Това предлага професорът по икономика и главен икономист на Юробанк Гикас Хардувелис във връзка с гръцката икономическа криза. „В последните петнайсет години икономическият ръст на Гърция се е движил над средностатистическия за еврозоната,” заяви икономистът по време на дискусия организирана от германския център на финансови изследвания. Това е позволило на страната да създаде един сравнително висок стандарт за своите граждани. Независимо от това този икономически ръст е бил базиран върху услуги (почти 80% от БВП), които във времето са загубили конкурентостта си. В същото време нивото на дефицита е нараствало поетапно, като най-ниското му ниво е достигнато в периода преди влизането на Гърция в еврозоната. Причината затова е, че правителството по това време е затегнало колана на икономиката и намалило значително дефицита, главо от събиране на данъци.

Поради загубата на конкурентост и редица други фактори, след влизането на Гърция в еврозоната, нейният дефицит нараства, защото не поема своевременно инициативата да намали до някъде разходите, когато приходите в бюджета спадат. Гикас Хардувелис подчерта, че бюджетните приходи в последните 25 години са се движили около 45% от БВП, но през 2008 и 2009 година бюджетните разходи са изхвърчали високо над очакваното. След като рейтинговите агенции алармираха за нездравата фискална политика в страната, международните пазари започнаха да проявяват по-голяма мнителност за състоянието на Гърция, което от своя страна доведе и до раздуването на лихвите по държавното кредитиране и принуди правителството и еврозоната да прибягнат до спасителния механизъм.

Фискалният дисбаланс на много от страните от еврозоната се дължи на липсата на контрол и дисциплина на тези страни в последните години. Това мнение бе споделено не само от Хардувелис, но и от председателя на Централната банка на Кипър и член на управителния съвет на Европейската централна банка Атанасиос  Орфанидис. Според него основни елементи за осигуряването на напредък укрепване са подобряването на контрола върху страните, които имат висок дефицит и външен дълг, както и разработването на надежден механизъм за налагане на санкции. Не на последно място Орфанидис слага и подобряването на сътрудничеството между страните-членки на еврозоната, за да се гарантира макроикономическа стабилност и да се осигури равно качество на живот за всички граждани в нея.  Той призна, че съществува политическа делима, която стои пред правителството, но пътят на финансова консолидация и реформи е правилният избор.

Хардувелис даде положителна оценка на структурите промени в Гърция  и настоя, че прилагането на реформите в икономиката трябва да продължат, защото това е единственият път за оздравяването на страната и възвръщането на положителния икономически ръст. Рисковете, които стоят пред държавното управление са да се намери правилната формула и един или повече сектори, които ще помогнат на страната да възвърне конкурентостта. Хардувелис отбеляза също така, че до преди няколко месеца най-големят проблем е бил въпросът дали правителството ще може да се справи с намаляване на бюджетните разходи – проблем, който държавното управление се е справило доста по-добре от първоначалните очаквания. Сега топката е в частния сектор и дали той ще може да плати очакваните и наложени данъци, за да се достигне целта, заложена във финансовия план от началото на годината.

„По един странен начин ние изобретихме една нова еврозона,” заяви на конференцията министърът на финансите Георгиос Папаконстантину. С възникването на гръцката криза, каза той, че еврозоната е намерила нови инструменти за справяне с финансови дисбаланси в страните-членки. Един от тези инструменти е пакетът от 110 милиарда евро за Гърция, както и новият тип суверенни бонове, които  ЕЦБ изобрети за акумулиране на средства. Министърът заяви, че страните в съюза са се забавили с предоставянето на помощта и подчерта, че закъсненията могат да струват скъпо и този урок е бил научен след опита от гръцката криза. Ако помощта е била предоставена по-рано, сътресенията днес са можели да са по-леки и нарече еврозоната странно животно, което се развива, но по свои собствен начин. По отношение на липсите в събирането на приходи от данъци, той каза, че Гърция може да се справи и до края на годината задачата за намаляване на дефицита и преструктуриране на икономиката ще бъде изпълнена.

„Ще либерализираме пазара и протестите няма да ни спрат,” каза решително във връзка с общественото недоволство, възникнало около разкрепостяване на пазара на транспортните услуги, енергетиката и предстоящите приватизации.  Финансовият министър изпрати сигнал и към скептиците на евро-идеята като подчерта, че еврозоната винаги намира начини да предпази себе си, провалът й не е възможен и няма да бъде позволен.