Галерия

1

Пепа Кръстева е главният секретар на Генерална централа на браншовите синдикати в България. GRReporter се срещна с нея на 16-тия Световен конгрес на синдикатите в Атина, където тя представляваше българските синдикати на служителите в частния сектор. Централата на браншовите синдикати има общо 92 хиляди члена, от които основно са сезонните работници по летните курорти. Ето какво разказа Пепа Кръстева за синдикалните движения в България и впечатлението й от гръцките колеги:

В България е известна с ниските си заплати, които някои други наричат конкурентни и с много часове труд, обичайно повече от познатите в повечето страни на света с осемчасов работен ден. Разкажете ни малко повече за това, какво може да се направи за подобряването на условията на труд в нашата страна?

Аз мисля, че в България най-важното в момента е да се повдигне самочувствието на народа и трудещите се. Те са изключително ниско самочувствие, без значение че са добри специалисти в различните области на дейност. Това вече са 20 години борба за оцеляване след 90-та година, в която все още не се намерени ефективни решения на проблемите със заетостта. Този процес е прекалено труден, в който  хората трябва да преустроят начина си на мислене.

Почти 95% от семействата са оставали без работа за месеци в един или друг период в последните две десетилетия в България. Хората са изминали различни мъки, разчита ли са на пенсиите на родителите си за месеци и вече са толкова стресирани, че притеснението за децата им за утрешния ден надделява и над идеята да упражнят синдикалното си право, за да спечелят някои обикновени социални права. Затова не са толкова активни, колкото например са гърците. Работните организации в Гърция са много по-активни, защото са по-обединени и имат сериозна синдикална дейност от много години. Работниците в Гърция живеят и се трудят в ситуацията на капитализъм, а в България той се зароди реално само преди 20 години със смяната на режима.

Как гледате на синдикалната дейност в Гърция? Смятате ли, че инициативите им са оправдани и дали те наистина са правилно насочени?

Да, смятам , че всички действия, предприети от гръцките синдикати не само са оправдани, а изключително добре насочени към достигането на търсените резултати. Те има страшно много успехи, независимо, че може да е с цената на блокирани пътища и други проблеми, създадени по пътя на борбата, но в края на краищата действията им са увенчани с много успехи за работещите. А това е много важно.  

Значи според вас има какво да се научи от опита на гръцките синдикати?

Да, определено смятам, че гръцките синдикални движения могат да служат за пример за успешна работа и има много какво да се научи от тях. Преди няколко години бях поканена при организирането на стачката в Неаполи, където взеха участие 52 хиляди души. Такова масово мероприятие може да се организира само от хора, които са с голям организационен потенциал и възможности. Не всеки може да направи подобно събитие, така че искат специално обучени за това хора, както разбира се и работници, които подкрепят напълно и активно синдикалните движения.

Как виждате развитието на синдикалните сили. В Австралия например повечето стачни действия са забранени със закон, а синдикалистите могат да получат затвор до пет месеца, ако се докаже, че са го нарушили. Смятате ли, че бъдещето на правото на синдикални действия е заплашено, независимо, че по своята природа то е демократично право?

С изминалото правителство КНСБ бяха подписали споразумение да няма стачки. Така че, всичко е възможно. Зависи главно от правителството и политиката на синдикалната организация и от нейните позиции. Генерална централа на браншовите синдикати е политически неутрална и за 20-те години работа, която имаме зад гърба си не сме се сдружавали, с каквато и да е партия в България, независимо от това дали тя има големи възможности и други привилегии. За нас е важно да можем да изпълняваме дейността си коректно, да подкрепяме работещите и да не сме зависими от никого.

В този смисъл как ви се струва синдикалната структура на Гърция, която е пряко свързана с партиите в страната. Всяка партия има своите синдикалисти във всички сектори. Какво мислите за независимостта им в този случай?

В Гърция наистина структурата е по-различна, но може би затова и са толкова силни. Синдикалистите са намерили партийното олицетворение на техните виждания и така имат по-голяма подкрепа. Например вярванията, убежденията и действията на Гръцката комунистическа партия съвпадат напълно със синдиката на ПАМЕ и когато хората се обединяват, хората стават по-силно.

Ако трябва да погледнем в този смисъл България, подобно нещо не може да се случи, защото Българската социалистическа партия не води лява политика и съответно, тя не може да отговаря на нашие виждания, решения и действия.  

Кой е един от най-големите проблеми, с които Генерална централа на браншовите синдикати ще се опита да се справи през 2011?

Имаме изключително много проблеми и трябва да се борим на много полета едновременно. В България обаче най-големият проблем си остава назначаването на работници без трудов договор или без какъвто и да е договор. Това е толкова масово явление, че въпреки всичко хората се принуждават да приемат тези условия на работа. Особено голям е проблемът при сезонните работници, където незаконното наемане на работна ръка е много голямо. Хората си казват, че е по-добре да живеят с някаква заплата, отколкото без никаква, което ги кара да се съгласяват да работят при тези неизгодни условия, в които нито им се плащат здравни осигуровки, нито има покритие за пенсионно осигуряване.