Галерия

1

Индексът на промишлените поръчки в Гърция за пореден месец отбелязва спад и за ноември 2011 той е намалял с допълнителни 15,8%, съобщава Гръцкият национален статистически институт. Основната причина този показател да спадне е сривът на търсенето на вътрешния пазар. Липсата на свободни пари, високите задължения към държавния сектор и ниските обороти са отдали своето значение в производството и търговията с промишлени стоки бавно и полека замира.  Друга причина за намаелието на поръчките е по-ниското търсене на външните пазари. След края на лятото еврозоната навлезе в един от най-трудните си периоди, което несъмнено накара външните партьори на гръцките производители да намалят разходите за поръчки, докато стане ясно как ще се развие дълговата криза и какви последствия може тя да има в различните страни. 

 Показателно е, че за същия период на миналата година показателят на промишлените поръчки е отбелязал скок в сравнвние с данните от 2009 с 16,9%. Анализаторите отчитат, че миналогодишното повишение на интереса към гръцкото производство се дължи главно на намаляването на разходите за заплати в частния сектор, което бе въведено след подписването на първия Меморандум за финансова помощ през май месец 2010. Само тази стъпка не се оказа достатъчна, за да възвърне изгубената конкурентност на гръцкото производство. Инситутът по дипломация и международни отношения изследва причините за настоящето състояние на местната икономика и търси мнението на различни специалисти, които могат да анализират проблемите от различни гледни точки. 

 "Заплатите в публичния сектор в последните две десетилетоя се увеличиха много по-бързо от тези в частния сектор. Темпото на това повишение се оказа много по-голямо от това, което можеше да издържи частната инициятива", отбелязва Аристос Доксиадис, икономист и автор на книгата "Институции и нагласи: база на икономиката", който говори по покана на института за дипломация за корените на проблемите в гръцкото стопанство.Той прави дисекция на гръцкото общество и начинът, по който действат официалните институции, като катализатор на спекулацията и създател на икономическия протекционизъм. Споерд него тежката публична администрация и политическата система, която години наред служи на конкретни частни интереси, а не на обществото като цяло са дали предпоставки за развитието на сивата икономика и загубата на конкурентност на гръцките стоки на международните пазари.

 Нуждата от баланс между възнагражденията в частния и държавния сектор е дръпнала нагоре заплатите извън публичната администрация, в резултат на което много частни фирми не са издържали на натиска. "Трудовите възнаграждения трябва да следват производителността", правило, което не е спазено в Гърция в последните десетилетия. Доксиадис е установил, че строгите регулации в страната за дълги години са благоприятствали определени икономически сектори, които в основата са непроизводствени. Тази политика сериозно е наранила конкурентността на гърцкото производство, което в същото време показва и сериозно свиване.  

 Аристос Доксиадис разделя икономическите сектори на по два критерия - производителност и обем на предприятията, които основно преобладават в тях. Най-привилигировани и с най-ниска производителност са държавните предприятия и сектора на услугите. Те заемат около 22,5% от икономическата дейност на страната, радват се на висок протекционизъм, но продукцията им не може да се търгува на външните пазари.  През 1992 секторите, които са произвеждали търговски стоки са 38% от местната икономика. 15 години по късно този процент е паднал на около 25%. "Промяната от търговски към нетърговски ориантирани предприятия е тенденция, които се наблюдава при всички индустриални страни в следвоенния период, но се случва по различен начин в различните държави". В Гърция тази промяна е била доста драстична и има особено негативен резултат.

 "Ако разгледаме данните от 2007 производителните сектори с големи предприятия над 250 човека, като тези в корабната и преработвателната индустрии, производствените предприятия  ще видим, че те заемат само 2,5% от местната икономика. Ако към тях прибави и предприятията, които имат над 20 души персонал този процент остава изключтително нисък или само 6,5% от общата икономическа сила на страната". Малките предриятия, които произвеждат търговски стоки са около 22,7%. Те действат главно в областта на туризма, селското стопанство и малките семейни фирми за производство на дребни стоки.  Предприятията, които не произвеждат стоки, които се търгуват и са с малък обем или еднолични фирми, като малки търговци, специалисти в областта на услугите, техническата поддръжка и бита представляват 52,2% от местната икономика.