Галерия

1

Ако се питате защо няма износ, то е защото няма производство. Производството и индустрията в Гърция не са подпомагани, нито поощрявани в последните двадесет години. За да се вземе едно разрешение за дейност се искат поне две години. Това бе отговорът  на Димитрис Матиос, председател на Асоциацията на производителите и индустриалците от Атика и Пирея, който бе един от гостите на форума с тема гръцкия износ. 

Той заяви, че износната дейност се затруднява допълнително от липсата на търговска култура на гръцките дипломати, които според неговия опит не смятат за приоритет бизнес дипломацията и подпомагането на гръцките компании в чужбина. Програмите на Външното министерство и неговите служители нямат реален ефект върху разпространението на гръцката бизнес дейност в чужбина и местните предприемачи не ги смятат за ефективни. „Когато пътуваме на официални търговски срещи с министри, те се интересуват повече от това да мине гладко планувания коктейла или в кой ресторант ще се нахранят, отколкото какви бизнес контакти ще се установят”, заяви с горчива ирония предприемачът.

Димитрис Матиос даде пример с международния форум на производителите проведен в Португалия, на който гръцките бизнесмени са били единствените без подкрепа от дипломатическото представителство в страната. „Всички трябва да разберат, че изворът на богатството на една страна е производителят”. Матиос  обясни, че в Гърция има сериозен проблем с издаването на визи на предприемачи от Иран, Ирак и Либия. „Не може да не се пускат в страната хора от тези страни, защото по подразбиране се смята, че всички жители в тях са терористи. Това са бизнесмени, които управляват компании за милиони на година”, заяви гръцкият предприемач.

Според него Организацията за външна търговия трябва да инвестира в популяризирането на типичните за Гърция продукти като зехтина, виното, фетата. „Италианските предприемачи закупуват на едро гръцкия зехтин, бутилират го и го продават като италиански. Докога?” Бизнесменът подчерта с лека закачка, че Гърция има възможност да направи един нов етикет за качество на една много по-голяма гама продукти от досега известните в света мусака и сиртаки.

Според данните предоставени от Организацията за външна търговия за 2009 година Гърция е заемала 24 място в списъка с държавите износителки в света, с  принос към държавния БВП от 7,9%. За сравнение колко далеч е средиземноморската страна от успешен модел на външна търговия може да се погледнат данните за Австрия. За същата година Австрия се е класирала с две позиции след Гърция на 26 място, но делът на износа във вътрешната й икономика е 35% от БВП. Ако гражданите в София или Атина се питат защо като ходят в супермаркета купуват холандски вместо български или съответно гръцки картофи , то отговорът е лесен. За 2009 година Холандия е заемала шесто място между износителите в света, а търговията й с чужбина и носи 53% от БВП.

С тези сравнителни данни на всеки става ясно колко далеч е Гърция от така жадуваната и широко рекламирана правителствена кампания за поглед навън и сериозни програми за стимулиране на производството и износа.

Президентът на Гръцката търговска камара Василис Коркидис обясни, че ако държавното управление наистина иска да създаде среда за разрастване на външната търговия, трябва сериозно да се заеме с улесняване на административните процедури около предприемачеството. От друга страна трябва да се стимулира потреблението на гръцки продукти на вътрешния пазар, което ще доведе до увеличение на производството и с това и намалени на цената на произведена единица. Като следствие тези подобрения в вътрешната бизнес среда, ще се подобри и конкурентността на гръцката продукция, като така ще си спечели по-добро място на чуждите пазари.

„Времената на лесната печалба приключиха. Епохата на свръх потреблението завърши своя ход. Това, което се иска днес, за да си добър износител е една добра сделка с перспективи, качествен продукт и коректност в отношенията с чуждестранните бизнес партньори”.

Стабилната нормативна рамка, която позволява застраховането на износната продукция е също важна част от развитието на външната търговия. По тази тема говори Христина Сакелариди, която освен председател на Асоциацията на гръцките износители е и президент на Организацията за застраховане на износния кредит.

Във връзка с последните развития в северна Африка , Сакелариди посочи, че председателстваната от нея организация застрахова износни стоки от рискове свързани с политическия климат в страните-клиенти. „Това е голямата разлика между частните застрахователни компании и Организацията за застраховане на износния кредит”. Тя поясни, че застраховането срещу политически риск е институция, която работи с ниски вноски и има гаранционен фонд от 1,5 милиарда евро.

В последните шест години организацията е изплатите обезщетения от 3,5 милиона евро и Сакелариди призова малки и големи предприемачи да се възползват от услугите на тази институция, защото срещу ниска сума са защитени от риска за промяна в политическия климат на различни страни в света. Критериите, по които се определя степента на риск за всяка страна са установени от Европейската комисия и се актуализират спрямо данните предоставени от нея.