Гърция има добра законова основа и икономически инструменти за провеждане на ефикасна финансова политика – проблемът е, че няма правилните хора да управляват тази система. Това е заключението от годишния данъчен форум на тема „Последна възможност за радикална данъчна реформа,” организиран от Гръцко-американската икономическа камара. Всички участници във форума бяха единодушни, че настоящата икономическа криза дава един последен шанс на Гърция да въведе една модерна, справедлива и социално отговорна данъчна система, която ще действа в дългосрочен план.
„Кошмарна икономическа реалност,” така определи настоящия период Костадинос Михалос председател на Гръцката търговско-индустриална камара. Михалос отбеляза необходимостта за радикално преструктуриране на данъчната система в страната, така че да се насърчат инвестициите и засили на международната конкурентоспособност на гръцките предприятия. Председателят на търговската камара изрази острото си несъгласие с решението на социалистическото правителство на ПАСОК да обложи с 40% данък годишния доход на гражданите, които вписват 60 хиляди евро годишен приход. Михалос заяви, че държавниците искат да „жертват” средната класа в странната, което ще има пагубни последствия за стопанския живот в Гърция. „Трябва да въведем система, която ясно определя социалната роля на държавата и е насочена към нуждите на уязвимите обществени групи,” заяви в речта си Костадинос Михалос. Реформата в данъчното облагане трябва да дава възможност на предприятията да са конкурентноспособни на европейския пазар, както и да разпредели справедливо данъчната тежест в съответствие с размера на предприятията-данъкоплатци. На същата вълна бе и представителя на Съюза на гръцките индустриалци Лида Кодуяни, която каза: „Гръцкия капиталов пазар в е основен инструмент за подобряване на конкурентоспособността и бизнес-климата в страната. Условие за това е създаването на една ефективна и адекватна данъчна система, която ще се приложи в дългосрочен план”.
Икономическият специалист Никос Христодулакис, бивш министър на икономиката през периода 2001 – 2004 година заяви, че не винаги радикалните решения водят до добри резултати. Той даде пример с реформата през 2004 година, когато корпоративния данък е бил рязко намален. Данъчният процент е спаднал от 35% на 25% от годишната корпоративна печалба, което не е довело до повишаване на инвестициите, а до спад в годишния приход от данъци от 5 милиарда евро на 2,3 милиарда евро. „Решение на проблема с приходната политика е не намаляване и увеличаване на данъчните ставки, когато ни липсват пари. Трябва да оптимизираме данъчно-контролната система, за да даде най-добри резултати,” казва Христодулакис. Говорителя представи данни от изминали години, за да обрисува дълбочината на проблема: „Приходите от събиране на ДДС е спаднал от 14% от БВП преди пет години на 12% от БВП в момента, независимо от увеличението а данък добавена стойност с един пункт в този период. Това се дължи се дължи на задълбочаващите се корупционни практики и престъпната неефективност на контролните органи, които действат до момента”. Неефективността на действащата контролна система в данъчното облагане бе определена като основана предпоставка за развитието на сивата икономика.
Никос Христодулакис предлага създаване на нова система от отделни независими комисии, които ще гарантират коректността и резултатността на данъчната система. „Промяна в методите и органите, които извършват данъчни проверки е от първа необходимост.” Комисията, която ще осъществява контролната проверка, няма да има правомощия да прилага глоби на нарушителите. Наказателните такси ще се налагат от друга независима комисия, с цел да се избегне корупцията ширеща се до момента. Контролните органи трябва да действат независимо и в пълна прозрачност, за да сме сигурни в ефективността на тяхната дейност. Облекчаване на административните дейности ще улесни гражданите и ще спомогне за контрола върху дейността на малките и средни предприятия. В заключение Христодулакис подчерта, че Гърция не е нужно да прибягва до крайни мерки, които ще предизвикат драматични обществени реакции, а да се приложат в действие позитивните страни на вече действащите закони. „Икономическата история е пълна с останките от прилагането на гръмки и радикални реформи в данъчната и други икономически системи. Бих искал да предложа да прибегнем до една логична и адекватна данъчна реформа, съгласно нуждите на новото време, която ще сложи в ред проблемите на данъчното облагане,” закючи Никос Христодулакис.