Галерия

1

Бързо и ефективно съкращаване на държавния сектор в областите, които не носят пряка полза за гражданите, спазване на сроковете и целите вписани в Меморандума за финансова помощ и прилагане на незабавни мерки за икономически ръст. Това са част от предложенията на Съюза на гръцките индустриалци, които представиха пред журналисти, ден преди срещата на управителния съвет на Съюза с комисаря по икономическите въпроси в ЕС Оли Рен в Брюксел.

Според председателят на Съюза на индустриалците Димитрис Даскалопулос, ако мерките включени в Меморандума за финансова помощ са били прилагани поетапно в последните от пет до петнайсет години, днес Гърция нямаше да е в това незавидно състояние. Той потвърди, че строгите мерки са неизбежни, но консолидирането на държавните финанси не е достатъчно. Трябва да се съкрати данъчното бреме, което в момента задушава частното предприемачество. Даскалопулос заяви, че огромното тяло на държавата е завлякло частния сектор към банкрута. До момента само заетите в частния сектор плащат цената на кризата. „Над 160 хиляди души в частния сектор си загубиха работата в последно време, защото държавата фалира”, обвини правителството Даскалопулос и още веднъж призова към незабавно усвояване на публичната собственост и съкращаване на държавната администрация.

„Сега трябва да се консолидират държавните предприятия и да се премахнат ненужните институции,” каза категорично Даскалопулос. Бизнесменът смята, че правителството и външните кредитори в лицето на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия са надценили данъчните възможности на гражданите. Показателно и от разликата от очаквани реално събрани приходи от данъци тази година. Необходими са незабавно допълнителни мерки за засилване на икономическата дейност в страната. В противен случай Гърция е заплашена да потъне в обречения кръг на рецесия и безработица, от който външният дълг само ще расте, а окончателният фалит на страната ще е неизбежен.

Разсрочването на дълга от 110 милиарда евро, които Гърция има на разположение в следващите три години е крачка в погрешна посока, заяви Даскалопулос. „Все едно да изпием горчивото лекарство на по-малки глътки”. Според него Гърция трябва да се придържа към програмата за оздравяване и да я изпълни колкото се може по-бързо. Само със стриктното прилагане на структурните промени, кредиторите ще погледнат сериозно на страната, което ще съдейства в предоговарянето на целите за 2010 и 2011 година, ако е нужно.

В същото време срещите на надзорната тройка с представители на държавното управление продължават. Два дни преди представянето на окончателния вид на бюджет 2011, комисарите от МВФ, ЕЦБ и ЕК все още обикалят гръцките министерства, за да се убедят, че изпълнението на задълженията по договора за заем (Меморандума за финансова помощ) се спазват. След  посещение в министерството на икономиката и регионелното развитие, ресорният министър Михалис Хрисохоидис заяви, че в следващите месеци се планира намаляване на инфлацията от 5,4% на 2%-3%. това е била една от темите, които са били обсъдени на срещата на министъра с надзорната мисия тази седмица.

Хрисохоидис подчерта, че основен инструмент на развитието на икономиката в следващите години ще са фондовете от Националната стратегическа рамка за развитие (ЕСПА), от която до момента са усвоени 14,05%, а до края на годината ще бъдат вкарани в икономиката до 18%. Националната рамка за развитие има общ бюджет от около 21 милиарда евро за периода 2007-2013 година. Икономическото възстановяване на страната и подобряването на бизнес средата ще стане с помощта на средствата от тези фондове. Според министъра на икономиката и регионалното развитие те могат да изиграят решаваща роля в период на криза.

Министър Хрисохоидис се обвърза с обещанието, че в следващите две години ще се създаде възможност за основаването на 50 хиляди нови предприятия чрез програмите от еврофондовете и над пет милиарда евро ще бъдат влети в местната икономика до края на 2011 година. Тези нови дружества ще се развиват в областта на иновациите, високите технологии и други сектори с висока добавена стойност.

Индустриалците смятат, че планът на министър Хрисохоидис за оздравяване на икономиката е доста амбициозен и дори трудно изпълним в период на криза. Еврофинансирането не може да запълни празнините в икономическата система и не решава напълно проблемите на реалния бизнес. Необходимо е да се приложи коректно структурната и финансова консолидация, която ще даде основа за развитие на нови инициативи и ще привлече чужди инвестиции. „Но първо трябва да се научим да живеем с това, което изкарваме, а не с пари на заем” заключи Димитрис Даскалопулос.