Галерия

1

Необходимо е ново преструктуриране на гръцкия външен дълг, както и въвеждането на единна европейска политика за решение на дълговата криза, заяви председателят на Атинската търговско-индустриална камара Констатинос Михалос. Той подчерта, че дългът на Гърция отново скочи до 166% от БВП. През 2014 той се очаква да надмине 180% от БВП. “Няма икономическа теория, която да поддържа мнението, че дълг в такива размери в страна с постоянна рецесия е устойчив”, бе категоричен бизнесменът. Страната трябва да направи завой във водената досега политика и да съсредоточи усилията си в стимулиране на икономическия растеж.

Трябва да има второ окастряне на дълга настоява Михалос. Той подчертава, че то не трябва отново да се направи на гърба на частните инвеститори както беше с процеса (PSI). “Намалението на дълга трябва да стане за сметка на самата кредиторска тройка – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, която наложи погрешната комбинация от политики в последните три години”. Ако Европейския съюз е приел за устойчив дълг не по-голям от 120% от БВП, то нека позволят да преструктурираме дълга си до тези нива, заяви председателят на на пресконференция за състоянието на Гърция в периода на фискална консолидация.

Михалос не се обявява против фискалната консолидация като цяло, но тя трябва да се съсредоточи върху проблемните зони на държавния сектор, а не върху общото обедняване на страната. Изискват се политики, които ще са съсредоточени към привличането на нови инвеститори. Такива политики са свързани с намалението на корпоративни данък на 15%, борбата с данъчните измами и улесняването на административните процедури.

Според председателя на Атинската индустриална камара вътрешната деноминация на гръцката икономика, чрез съкращение на цената на труда няма да даде желания резултат. Предприемачът смята, че България е пример за провал на политиката, която поддържа умишлено ниски нива на заплатите. Въпреки, че цената на труда е ниска в страната няма голяма концентрация на инвестиции, които да развият устойчиво производство, заяви Михалос.

Един инвеститор по принцип цели 70% от производството му да се реализира на местния пазар, а само 30% да бъде насочено за износ. Ако покупателната способност на страната е ниска, то инвеститорът ще се насочи към друг пазар, в който предпоставките за успех са по-големи, заяви Михалос.

Атинската търговско –индустриална камара представи годишния си доклад за настроенията на обществото във връзка с водената икономическа политика. Осем на всеки десет гърци са негативно настроени за посоката на развитие на местната икономика, сочи изследването. Наблюдава се лек спад в песимизма на гражданите в сравнение с миналата година, но той не е решаващ за промяната на негативното настроение към реформите наложени с Меморандума за финансова помощ. През 2011 девет на всеки десет запитани бяха негативно настроени към развитията в икономическия живот на Гърция.

42% от взелите участие смятат, че Гърция е направила достатъчно жертви, за да може да се отпуснат мерките за фискална консолидация. 32% от анкетираните са категорични, че гръцките политици са некадърни да водят преговори с кредиторите и не могат да защитят интересите на страната.

В разговор с журналисти след края на пресконференцията Михалос настоя, че Гърция вече не е в неизгодната позиция, в която се намираше преди три години в началото на кризата. По-големи страни от еврозоната като Испания и Италия днес също изпитват сериозни проблеми с финансирането на дефицита си. Брюксел трябва да се погрижи за единното решение на дълговата криза и в рамките на новите условия трябва да се включи и Гърция. Според Константинос Михалос страната има сериозни съюзници в преговорите, като Франция и трябва да използва нейната благоразположеност в предоговаряне на условията на оздравителната програма.

По отношение на вътрешната политика барометърът сочи, че един на всеки двама смятат, че борбата с нелегалната търговия и производство не представлява приоритет за правителството, което води до сериозни загуби за държавната хазна. Местната икономика губи милиарди евро от сивата икономика и този факт не може да продължи да бъде пренебрегван, казват от камарата.