Галерия

2

1

Усилията за неутрализиране на кризата в Либия се съсредоточават в изнамирането на политическо решение. В същото време ислямистки групи, между които и ал-Кайда се опитват да прокарат мнението, че самолетните нападения над Либия не са нищо повече от „съвременно кръстоносничество”. По тези и други въпроси, свързани с размириците, които започнаха в страните от Магреба и достигнаха до Арабския полуостров GRReporter потърси мнението на Андония Диму, отговорник на отдел Близък Изток и Персийски залив на Института за анализи за защита и сигурност. Тя е сътрудник на Центъра за стратегически проучвания (CSS) на университета в Йордания и на Центъра за развитие в Близкия Изток (CMED) на университета в Калифорния.

Коя е преценката ви относно развитието на военната операция срещу Либия? Смятате ли, че Западът възнамерява да пристъпи към сухоземни операции?

Като начало искам да подчертая, че днешната ситуация в Либия е едно голямо предизвикателство за международната коалиция, особено след налагането на зона за забрана на полетите над арабската страна. То се състои в стратегията, която трябва да приложи коалицията, начело на която се намират Франция, Великобритания и САЩ. Реално съществуват три стратегически избори: Първият е отстраняването на международната коалиция от първата линия на събитията, вторият – сухопътните военни операции и третият – изнамирането на политическо решение.

Ако Западът реши да постави настрани своето присъствие това ще означава мълчаливо признаване на управлението на режима на Кадафи и на последствията от потушаването на метежите.

Ако  Западът реши да се намеси активно във военните действия с провеждането на сухопътни операции на либийска територия, тогава с математическа точност ще се озове в центъра на  бойните действия, които е възможно да продължат за доста дълъг период и да причинят значителен брой жертви между цивилното население. Освен това възможността за намеса на Запада в сухопътни операции ще предостави причинната база, на която ще се опрат ислямистки организации като ал-Кайда с цел да проведат свещенна война в целия свят, каквото и да означава това. Не е никак случайно, че през последните седмици ал-Кайда издаде ред съобщения относно събитията в Либия, в които се твърди, че Временното правителство в Бенгази и самолетните нападения са част от една голяма конспирация срещу исляма и определи операциите като „съвременно кръстоносничество”.

В този смисъл едно възможно провеждане на сухопътни операции в Либия съдържа опасността то да се превърне във военно Ватерло за западните страни, след като е възможно да се наложи те да участват в продължителни военни операции и да загубят бойни единици, както показва придобитият в Ирак и Афганистан опит. В същото време то ще послужи на интересите на ислямистките групи като ал-Кайда, която гледа на военното присъствие на Запада в Либия като на възможност да се появи като привлекателно алтернативно решение спрямо режима на Кадафи, както и спрямо насочената към Запада демокрация, която предлага Временното правителство в Бенгази.

Третият избор е определянето на стратегия за изход и постепенно оттегляне. И това, защото опитът на Запада относно налагането на забрана за полети над страни като Ирак показва, че при липсата на политическо решение положението може да се усложни. Показателен е случаят в Ирак, където налагането на зона за забрана на полетите в северната част на страната и в шиитските района на юг преди да бъде прието съответната резолюция на Съвета за Сигурност на ООН имаше много малък успех в дългия период 1991 – 2003. Под защитата на американските сили, които разрушиха почти напълно противовъздушната отбрана и военните бази на Ирак, кюрдите учредиха една де факто автономия в Северен Ирак. Разбира се, в момента съотношенията са променени и това е в полза на плановете на Запада. Но от тогава досега южната част на страната продължава да се намира в състояние на пълна липса на сигурност и на всекидневни въоръжени сблъсъци, а навлизането на членове на ислямистки организации като ал-Кайда е вече факт.