Любовта към виното може да се окаже креативна сила, която води до реални успехи, а само до хедонистично разточителство, както много биха предположили. Пример за това е гръцкият винопроизводител Костас Лазарадис, който вече 20 години се е отдал на изкуството на да търси нови вкусове и багри във винопроизводството. Той е издигнал тази дейност на по-висше ниво от обикновено производство и търговия, като една от многото му инициативи е създаването на първия в Гърция музей на виното.
Костас Лазаридис е родом от северногръцкия град Драма и произхожда от семейство, което се занимава главно с производство и търговия на мрамор. Още на 18 години заминава за Германия, където учи и помага на семейния бизнес с мрамор да намери нови пазари. По това време виното става хоби.
„След време семейството се разрасна и не можеше всички да сме в бизнеса с мрамор. Така реших, че мога да превърна хобито си в професия. Беше началото на осемдесетте”, казва специално за GRReporter Лазаридис. Тогава той започва 85 акра лозя в Драма и първото вино от собствено производство излиза след три години. През 1986 той основава частното дружество "Константинос Лазаридис – вино и бутилиране," която е първата производствена единица за вино и местна винарска изба в Драма. През 1992 инициативата се разраства и компанията се преименува в "Домейн Костас Лазаридис" АД, базирана района Адриани, Драма. Компанията е първият напълно организирана винарна-дестилерия в региона, проектирана от архитект и художник Джон Нано, с модерно оборудване и съоръжения, подземни изби, бъчви, както и първия модерен комплекс за алкохолна дестилация в Гърция. Вината на Лазаридис жънат световен успех и събират златни медали от реномирани международни конкурси във Франция, Канада и Германия.
„Трите най-важни неща, за да станеш добър винар са качество, упоритият труд и добър отбор”, казва Коаста Лазаридис. Според него, който реши да се занимава с винепроизводство не може да си позволи да се отпусне или да се почувства уморен. Въпреки това, той е категоричен, че усилията се отплащат. Качеството трябва да е безкомпромисно, добавя бизнесменът. Конкуренцията в този сектор е голяма и място за заобиколни пътища няма. Без добър екип от сътрудници и изпълнители също няма как да успееш, казва Лазаридис и добавя, че той е случил на такива. В екипа му има и едно българско семейство, които работят и подкрепят идеята със същия ентусиазъм, с който Лазаридис говори за творението си.
Формулата е успешна и през 2000 година дружеството стъпва на Атинската фондова борса. През същата година се започва производството на балсамиков оцет известен под името Aceto Botanico ADRIANI, който става първият гръцки балсамиков оцет от местни изби сертифицирани по НАССР плана и впоследствие от ISO. Ароматният оцет има уникална технология на производство и за да се получи една малка бутилка от него се искат между 8-10 години, в които началните съставки ферментират, докато се стигне до елегантния гурме вкус на крайния резултат. В началото на новото хилядолетие се посаждат първите лозови насаждения за био-земеделие на брега на Маратонското езеро.
Производството се разширява, компанията прави износ в 18 страни и Лазаридис е готв със следващата си стъпка. През 2006 отваря врати комплекса „Инотрия ги” (“Oenotria Land Costa Lazaridi”), който е разположен на 10,5 хиляди квадратни метра и приютява конферента зала с 400 места, зала за тържества, професионална кухня изградена по най-високите международни стандарти в хотелиерството, външно барбекю за големи партита, басейн и параклис за сватби и кръщенета, както и паркинг плюс офис пространство. Перлата на комплекса обаче е Музеят на виното, в който са изложени преси, помпи, инструменти за обработка и винификация от 18-ти век до днес, както и оборудване за дестилация от 16-ти век до най-модерните съоръжения.
Един от най-впечатляващите експонати в изложбата е старогръцка плоча от 300 година преди Христа, на която е изписан закон за правилата на производство и спазването на автентичността на виното, според района, от който произхожда. „Това, което сме забравили през годините, не е безвъзвратно загубено. Всичко може да се спечели обратно стъпка по стъпка”, обясни Лазаридис, като направи връзка между мъдростта и развитото гражданско съзнание на античните гърци и превратните времена, които техните наследници преживяват.
Според винопроизводителя, изхода от днешната криза за неговото начинание е износът. Днес компанията изнася около 30% от годишното си производство, като другите 70% се поглъщат от местния пазар. Целта е това съотношение да се промени в полза на износа, като целеви пазари остават Европа, САЩ и Русия. На тях вината от "Домейн Костас Лазаридис" имат вече своето място, но сега делът им трябва да се увеличи. Друга цел в дългосрочен план за предприемача от Драма са азиатките пазари, които до голяма степен са все още девствени за вкуса на гръцкото вино, но само една глътка ще отвори за тях цял един нов свят.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
