Галерия

1

Часове след като беше обявен неговият състав, новият гръцки кабинет положи клетва. Веднага след това в парламента бе проведено първото заседание на министерския съвет. Премиерът Андонис Самарас представи на министрите основните насоки на ремонтирания кабинет и заяви, че целта му е той да просъществува за един пълен четиригодишен мандат.

За продължителността на живота на новия кабинет, неговия състав и бъдещите му действия GRReporter разговаря с политическия анализатор Георгиос Сефердзис.

Г-н Сефердзис, как коментирате състава на новия гръцки кабинет?

Без никакво съмнение, след многото дни на колебание относно сплотеността и ориентацията на правителството, сформирането на новия кабинет е едно ново начало. Той има три много важни отличителни черти – от една страна правителството е по-политическо от предишното. Втората е, че е по-опитно, след като в него участват водещи представители от двете партии. Третата е, че изглежда по-хомогенно, следователно по-малко изложено на вътрешнопартийни различия, които биха заплашили неговата сплотеност. Това не означава, че можем да смятаме предварително, че новият кабинет ще се справи по-лесно с висящите проблеми.

Кои са първите задачи, които стоят пред кабинета?

Основните задачи са две. Едната е да задейства заложените в меморандума реформи, нуждата от които е крещяща и независимо от него. Реформите на държавно и социално ниво са належащи от десетилетия и след като са условие за съществуването на икономиката ни, моментът да бъдат проведени е сега.

Втората задача за правителството е поне да постави основите на един план за държавата и икономиката след прилагането на реформите, които налага меморандумът. Защото той в един момент ще приключи, независимо дали ще стане по по-тежък или по-лек начин. Тогава ще остане открит големият въпрос – какво ще се случи след меморандума? С каква политика, за каква икономика и за кое развитие ще продължим.

За колко време смятате, че ще просъществува това правителство?

Това е най-критичният и най-труден въпрос. Бихме могли да кажем, че животът на кабинета ще зависи от неговата ефективност. Колкото по-бързо бъдат постигнати резултати и проличат разликите на ниво реформи, толкова по-голяма е вероятността правителството да просъществува за дълъг период от време.

Но именно защото залогът е точно този, ако резултатността не проличи в рамките на кратък период, да речем до 3-4 месеца, правителството ще започне да се захабява и ще възникнат вътрешни дрязги. Нека не забравяме факта, че това правителство е по-политическо от предишното. Политическият път на участниците в него е познат и това ги прави по-силни като личности. Това може да се окаже и причина за проблемите в сплотеността, до които може да доведе липсата на резултатни действия.

Кога смятате, че ще се проведат следващите избори?

Мисля, че за това ще изиграят роля няколко фактора. Първият е как ще се проведат изборите в Германия. Вторият е дали след тях ще започне да се приближава някаква промяна в стратегията на Европейския съюз, която ще улесни условията за завръщане към развитието на страните от европейския Юг, сред които и на Гърция.

В зависимост от това ще се предопредели продължителността на новия кабинет и следователно датата на следващите избори. Ако след изборите в Германия перспективата за завръщане към развитие се отдалечи, това ще създаде нуждата от подновяване на доверието към управляващите днес в Гърция партии. В обратния случай смятам, че изборите ще се проведат дори след изборите за членовете на европейския парламент.

Как коментирате закриването на държавните радио и телевизия ЕРТ от стратегическа гледна точка, след като то се оказа катализатор на събитията, които доведоха до сформирането на новия кабинет?

Дискусията по този въпрос е голяма, защото не мисля, че факторът, който е изиграл роля за това рисковано решение на премиера е бил един. Няма съмнение, че то донякъде показваше усещане за несигурност от страна на кабинета и премиера. Не бих изключил вероятността зад това решение да се е криело решение за предизвикване на предсрочни избори, след като Андонис Самарас и Нова демокрация смятаха, че те биха били успешни за тях. Мисля, че е ясно, че през изминалия период радикалната левица СИРИЗА беше загубила голяма част от динамиката си, Златна зора с действията си всъщност предизвикваше концентрация на поддръжниците на Нова демокрация, а страховете за пълен срив на икономиката бяха повече от реални. Тази ситуация със сигурност - доколкото можем да бъдем сигурни в подобни случаи - беше по-благоприятна за Андонис Самарас и неговата партия, отколкото за който и да било друг. Особено като се има предвид, че тогавашните коалиционни партньори – ПАСОК и Демократичната левица не се намираха в най-добрия за тях период.

Но независимо дали действително съществуваше прикрит натиск към останалите да се съгласят за провеждането на предсрочни избори, закриването на ЕРТ предизвика очаквани реакции от страна на Европейския съюз. А европейските партньори на Гърция със сигурност не биха искали в конкретния момент да рискуват тук или в която и да е друга страна от Юга да настъпи дестабилизация, пък било то и временна. Предсрочните избори нямаше да бъдат приети добре и от общественото мнение в Гърция. Още повече, че по това време те щяха да съвпаднат с туристическия сезон, който тази година се смята за особено критичен за развитието на много икономически показатели.

Така че, каквито и да са били намеренията на премиера за вземането на решението за закриването на ЕРТ, то бе последвано от един постоянно увеличаващ се натиск за отбягването на предсрочни избори както във вътрешността на страната, така и от чужбина.

От момента, в който тази вероятност бе избегната, смятам, че събитията последваха един съвсем логичен ход – беше постигнат един консенсус между двете основни управляващи партии. От една страна за да се избегне окончателно опасността от предсрочни избори и от друга – за да се създадат нови условия, които ще подобрят конкуренцията между Нова демокрация и ПАСОК.