Галерия

1

Часове след като беше обявен неговият състав, новият гръцки кабинет положи клетва. Веднага след това в парламента бе проведено първото заседание на министерския съвет. Премиерът Андонис Самарас представи на министрите основните насоки на ремонтирания кабинет и заяви, че целта му е той да просъществува за един пълен четиригодишен мандат.

За продължителността на живота на новия кабинет, неговия състав и бъдещите му действия GRReporter разговаря с политическия анализатор Георгиос Сефердзис.

Г-н Сефердзис, как коментирате състава на новия гръцки кабинет?

Без никакво съмнение, след многото дни на колебание относно сплотеността и ориентацията на правителството, сформирането на новия кабинет е едно ново начало. Той има три много важни отличителни черти – от една страна правителството е по-политическо от предишното. Втората е, че е по-опитно, след като в него участват водещи представители от двете партии. Третата е, че изглежда по-хомогенно, следователно по-малко изложено на вътрешнопартийни различия, които биха заплашили неговата сплотеност. Това не означава, че можем да смятаме предварително, че новият кабинет ще се справи по-лесно с висящите проблеми.

Кои са първите задачи, които стоят пред кабинета?

Основните задачи са две. Едната е да задейства заложените в меморандума реформи, нуждата от които е крещяща и независимо от него. Реформите на държавно и социално ниво са належащи от десетилетия и след като са условие за съществуването на икономиката ни, моментът да бъдат проведени е сега.

Втората задача за правителството е поне да постави основите на един план за държавата и икономиката след прилагането на реформите, които налага меморандумът. Защото той в един момент ще приключи, независимо дали ще стане по по-тежък или по-лек начин. Тогава ще остане открит големият въпрос – какво ще се случи след меморандума? С каква политика, за каква икономика и за кое развитие ще продължим.

За колко време смятате, че ще просъществува това правителство?

Това е най-критичният и най-труден въпрос. Бихме могли да кажем, че животът на кабинета ще зависи от неговата ефективност. Колкото по-бързо бъдат постигнати резултати и проличат разликите на ниво реформи, толкова по-голяма е вероятността правителството да просъществува за дълъг период от време.

Но именно защото залогът е точно този, ако резултатността не проличи в рамките на кратък период, да речем до 3-4 месеца, правителството ще започне да се захабява и ще възникнат вътрешни дрязги. Нека не забравяме факта, че това правителство е по-политическо от предишното. Политическият път на участниците в него е познат и това ги прави по-силни като личности. Това може да се окаже и причина за проблемите в сплотеността, до които може да доведе липсата на резултатни действия.

Кога смятате, че ще се проведат следващите избори?

Мисля, че за това ще изиграят роля няколко фактора. Първият е как ще се проведат изборите в Германия. Вторият е дали след тях ще започне да се приближава някаква промяна в стратегията на Европейския съюз, която ще улесни условията за завръщане към развитието на страните от европейския Юг, сред които и на Гърция.

В зависимост от това ще се предопредели продължителността на новия кабинет и следователно датата на следващите избори. Ако след изборите в Германия перспективата за завръщане към развитие се отдалечи, това ще създаде нуждата от подновяване на доверието към управляващите днес в Гърция партии. В обратния случай смятам, че изборите ще се проведат дори след изборите за членовете на европейския парламент.

Как коментирате закриването на държавните радио и телевизия ЕРТ от стратегическа гледна точка, след като то се оказа катализатор на събитията, които доведоха до сформирането на новия кабинет?

Дискусията по този въпрос е голяма, защото не мисля, че факторът, който е изиграл роля за това рисковано решение на премиера е бил един. Няма съмнение, че то донякъде показваше усещане за несигурност от страна на кабинета и премиера. Не бих изключил вероятността зад това решение да се е криело решение за предизвикване на предсрочни избори, след като Андонис Самарас и Нова демокрация смятаха, че те биха били успешни за тях. Мисля, че е ясно, че през изминалия период радикалната левица СИРИЗА беше загубила голяма част от динамиката си, Златна зора с действията си всъщност предизвикваше концентрация на поддръжниците на Нова демокрация, а страховете за пълен срив на икономиката бяха повече от реални. Тази ситуация със сигурност - доколкото можем да бъдем сигурни в подобни случаи - беше по-благоприятна за Андонис Самарас и неговата партия, отколкото за който и да било друг. Особено като се има предвид, че тогавашните коалиционни партньори – ПАСОК и Демократичната левица не се намираха в най-добрия за тях период.