Най-синтетична картина на причините за финансовата криза даде изпълнителният директор на Eurobank EFG Никос Нанопулос, който говори за международен дисбаланс на икономиката, непрозрачни финансови инструменти, липса на надзор и регулация, бонуси и нарушена връзка на финансовата система с реалната икономика.Той определи сегашната икономическа криза като най-тежката в следвоенната история на Европа.  “Колкото по-зле се развиват нещата, толкова по-строг надзор се упражнява. Колкото по-добре се развива ситуацията, толкова по-слаб е надзорът. Това беше философията досега и тя трябва да се промени”, каза банкерът като се обяви за по-амбициозна надзорна рамка в Европейския съюз, която да обхваща всички SIFIs (Systematically Important Financial Institutions), а не само банките.
    Разбира се, Никос Нанопулос е вицепрезидент на Асоциацията на гръцките банкери и анализира проблемите от тяхната гледна точка. Той се обяви против прекалено високите критерии за капитализация на банките, защото прекалено голямата капитализация води до по-голяма цена на парите и намалява търсенето на кредити, а това от своя страна дестабилизира финансовата система. “По-голямата капитализация нямаше да спаси Lehman Brothers”, подчерта изпълнителният директор на Eurobank EFG. Той също няма основания да е доволен от агенциите за кредитен рейтинг, защото веднага след понижаването на кредитния рейтинг на Гърция, падат и кредитните рейтинги на гръцките банки. “Философията на агенциите за кредитен рейтинг е основана на cds - ако те растат, кредитният рейтинг намалява. Защо тогава са ни необходими агенциите? Можем директно да гледаме cds-ите”, обяви Никос Нанопулос.
    Той обясни, че гръцките банки са много прости образувания в сравнение с големите световни инвестиционни банки. Те следват консервативна инвестиционна политика и са допринесли много за развитието на Югоизточна Европа. В момента страдат от една криза, която не са предизвикали и нямат отваряне към токсични продукти. Обяви се за хармонизиране на счетоводните правила, регламентирани от директивите Базел1 и Базел2, за прозрачност на swap-овете, повишено внимание към maturity transformation (т.е. практиката да се взимат краткосрочни заеми, които да се инвестират в дългосрочни проекти) и открит диалог между банките, пазарите и надзорните органи.
    Може би откритият диалог между всички играчи на сцената на европейските финансови пазари и техните надзорници е единствената защита срещу свръхрегулирането, свръхконтрола и свръхнамесата. Иначе не след дълго и в Европа, като в романите на Айн Ранд ще започнем да се питаме кой е Джон Голт.