Галерия

2

1

Две седмици след началото на политическия трилър, който започна с обявяването на референдум от Георгиос Папандреу и завърши с новото преходно правителство на Лукас Пападимос, гърците започват да се отърсват едва сега. Въпреки че според проведените социлогически поручвания 73 на сто от тях имат положително мнение за Лукас Пападимос и очакванията им са големи, немалка част от гръцките граждани проявяват недоверие към новия кабинет, който в много голяма степен запази стария си вид. Според някои Лукас Пападимос е човекът, който може да измъкне Гърция от постоянно задълбочаващата се криза. Други мислят, че той е средството за налагане на още по-тежки икономически мерки, а трети недоволстват за това, че в кабинета участват представители на крайнодясната партия ЛАОС.

GRReporter се обърна за мнение към професора по политология Атанасиос Диамандопулос, който направи една ренгенова снимка на гръцката политическа система и на обществената реакция след промяната в управлението на страната.

Г-н Диамандопулос, как определяте новото гръцко правителство?

 То е изразът на един малък лъч надежда, след един продължителен опит на страната да живее извън или в тежест на реалността. Надеждата е свързана с факта, че този кабинет бе наложен противно на желанието на политическите ръководства от новата позиция на част от медиите, когато нещата стигнаха до критичната точка. И понеже, както казвам аз, страната усети припляскването на крилете на смъртта, медиите започнаха да използват един различен от обичайния гла на неудържимата демагогия и простите решения. Те заговориха по начин, който се доближи до реалните данни в страната ни и този техен глас намери отзвук в обществото. Бе създаден един обществен натиск, който се изрази от части от парламентарните групи на двете големи партии. Това е също нещо положително: За пръв път бе пречупено това, което бих нарекъл еднозначие на глупостта и на глупавото приравняване с всяка параноична или опортюнистична позиция на партийните лидери. Станахме свидетели на това как политическата система, дори и от инстинкт за самосъхранение или от чувство за отговорност реагира на неразумието.

От там нататък обаче се опасявам, че дори от гледна точка на неговия състав, който е резултат на баланси, натоварен с партийни тежести и с отявлен контраудар на старопартийните и популистичните елементи от двете партии, докато избраните от премиера министри са малко, кабинетът е вече обект на нападки и ще срещне голям отпор. Към всичко това можем да добавим позицията на онази популистична и убиваща Гърция част от печата, която започна да пише, че това е едно правителство на палачи, на еврослужители и т.н.

Т.е. всички сили на мрака и реакцията се обединиха срещу първия лъч надежда, който успя да изникне от тази политическа система от много години насам.

Вярвате ли, че всички тези реакции са в състояние да попречат на правителството да изпълни целите, за които бе сформирано?

Боя се, че това е така, защото трябва да имаме предвид, че тези реакции са свързани с вътрешния полюс на трудностите. Съществуват и външни трудности, които се натрупват. Основната сред тях е, че европейското обществено мнение не се обявява за оставането на Гърция в еврозоната. Дори и онези, които подкрепяха тази тенденция вече са осезаемо по-малко. Основната им грижа бе да не се изпрати към международните финансови пазари посланието, че еврото е една слаба валута или, че някой от членовете на еврозоната би могъл да погледне и извън нея, с всички последствия, които може да има това действие. Сега, дори само след дискусията, която се проведе и независимо от това дали Гърция ще остане в еврозоната, което аз не смятам за особено възможно, лошата картина за еврото като валута, която може да стане по-слаба, поради оттеглянето на дадена страна-членка е вече факт. Следователно, онези, които подкрепят оставането на страната в еврозоната стават получатели на аргумента „какъв е смисълът да ги подкрепяме и да им даваме пари, след като отрицателното действие срещу еврото вече бе извършено”. Отслабването на позицията за оставането на Гърция в еврозоната, в съчетание с вътрешното отслабване на кабинета от всички сили на безотговорността и себелюбието, поставя правителството между два воденични камъка и не ми вдъхва голям оптимизъм за неговата способност да се отзове. Още повече с този състав, който е един лош синтез на изхабените елементи на политическата система, отколкото навлизане на новото и неопетненото.