Анастасия Балездрова
„Фамагуста – един европейски град-призрак” е заглавието на фотографска изложба, която може да се види в изложбения център на гръцкия парламент. На една малка церемония председателят на парламента Филипос Пецалникос получи счупения ключ на Фамагуста от кмета Алексис Галанос, който го провъзгласи за почетен гражданин. Фамагуста се намира в северната част на Кипър, но въпреки това кипърските гърци, които от 36 години вече не живеят там символично избират своите кметове и общински съветници както биха го правили по родните си места. Сградата на изселническата община се намира в град Лимасол.
Снимките показват как е изглеждал кварталът Вароша, преди турската инвазия в Кипър през 1974, когато 45 000 кипърски гърци са принудени да напуснат Фамагуста. Не случайно той е наречен “Призрачният град”. От тогава до днес тази някога централна част на града, където се е намирал търговският център, е оградена с телена ограда и както каза кметът на изселниците „очаква завръщането на законните си жители”. След избирането му за кмет през 2006 г. бившият председател на кипърския парламент Алексис Галанос и общинските съветници решават да проведат една голяма кампания, за да привлекат вниманието на международната общественост.
През 2008 г. организират петиция с единствено искане завръщането на жителите на Фамагуста в града и събират 30 000 подписи, които предават на председателя на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг. Подготвят изложбата със снимки от миналото и настоящето на Фамагуста, която е била представена в Брюксел, Люксембург, Берлин, Стокхолм, Москва, Париж, Атина и следват Лондон и Будапеща. Според Алексис Галанос „навсякъде имахме добри отзиви. Темата за един град-призрак предизвиква реакции в международната общественост. Във Фамагуста се извършва едно военно престъпление в мирно време”.
„Фамагуста беше вторият по големина град в Кипър с развити туризъм, промишленост и търговия. Това развитие бе прекъснато по време на втората фаза на турската инвазия. Градът дори не е бил в плановете им. Войската се е озовала пред него най-вероятно поради погрешен план и след 3 дни навлезе в града. Хората, наплашени от това, което бяха чували по радиото напуснаха къщите си и заминаха за други места в Кипър или се озоваха в бежански лагери”, поясни на пресконференция Алексис Галанос.
Той припомни, че малко след събитията международната общност се обявява срещу турските действия и за завръщането на изселниците в квартал Вароша. „В това очакване изминаха цели 36 години. Бяха изпратени много протестни ноти. Още през 1978 планът на САЩ, Великобритания и Канада предвиждаше завръщането на жителите под егидата на ООН и паралелно започването на преговори за цялостното решение на кипърския въпрос. През 1979 бе подписан договор на високо ниво между Спирос Киприану и Рауф Денкташ, в който отново се предвиждаше завръщането на бежанците. В отговор турскокипърската страна започна да настанява заселници от Турция в града. След протестната ни нота в ООН през 1984 Съветът за сигурност прие резолюция 550, с която обяви, че смята заселническите действия за недопустими и призовава ООН да поеме контрола на Фамагуста. С последвалата резолюция 789 от 1992 на Съвета за сигурност, ООН пое контрола в района и го обяви за „мъртва зона”, в която се очаква завръщането на жителите. Същото се предвижда и в резолюция на Европейския парламент, която бе гласувана през изминалия февруари” каза кметът. Въпреки всички тези международни апели „ситуацията не се е променила, в по-голямата част на града са настанени заселници, а бившият търговски център и районът до морето са оградени с телена ограда. Сградите в квартал Вароша зеят и се рушат, по улиците асфалтът е напукан от растения, а между тях се разхождат само плъхове и змии”, поясни Алексис Галанос.
Той каза още, че е отправен апел към турскокипърската страна в израз на добро желание да позволи на вещи лица от ООН да влязат в оградената част, за да преценят какво е нужно за възстановяването на града в бъдеще, но „дори и това отказват категорично”. Алексис Галанос обвини Европа в лицемерие, защото „е поставила своите ценности в една витрина и ги показва, а мачовете, които се играят извън нея са с предварително определен резултат”. Не спести гнева си и за позицията на „някои наши политици, които казват, че ще е много голям разходът да се построи кварталът отново”. Както каза, много европейски страни са позитивни относно завръщането на изселниците във Фамагуста, но, пак според него, страни като Великобритания всъщност окуражават Турция, защото не искат да загубят своите военни бази и стратегическата си позиция в региона. Кметът в изгнание подчерта, че „ние сме за обединението на Кипър и кипърския народ. Желаем да живеем мирно в страната си, която ще бъде свободна от всякакви чужди армии”.
Фамагуста беше и една от темите, които кипърският президент Димитрис Христофиас обсъди в Ню Йорк с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и лидера на кипърските турци Дервиш Ероглу. Според говорителя на кипърското правителство Стефанос Стефану на срещата е било решено засилването на преговорите в рамките на текущия процес без арбитраж и строги срокове и без промяна на ролята и мисията на генералния секретар на ООН. През миналия юни Димитрис Христофиас отправи предложение към лидера на кипърските турци да бъде вдигната блокадата от пристанището на Фамагуста и то да започне да работи под контрола на ООН. В отговор на този знак за доброжелателство Христофиас предложи на Дервиш Ероглу възможността северната част на острова да може да използва както пристанището на Фамагуста, така и това в Ларнака и тамошното летище. Предложението бе отхвърлено от северен Кипър.