Галерия

1

Мария Спасова
    Гърция извърши много, за да консолидира публичните си финанси и да стабилизира макроикономическите си показатели, но ако спре дотук ще заприлича на България. Бедността, ниските доходи и голямата разлика между малобройна много богата прослойка и огромна бедна маса хора ще станат нейна характерна черта. Около това мнение се обединиха икономисти и политици, участници в 18-та кръгла маса с гръцкото правителство, организирана от списание Икономист, която тази година се провежда под мотото: “Голямо преосмисляне за Европа, голяма повратна точка за Гърция”.
    “Лекуваме заболявания, създавани с десетилетия”, призна новият финансов министър Гикас Хардувелис, според който успешната фискална консолидация на Гърция създава съвършено нова основа за много по-стабилен икономически ръст, основан не само на потреблението, както в миналото, но най-вече на износа и на инвестициите. “През 2013 постигнахме положителен търговски баланс - нещо, което не бяхме виждали десетина години. Целта е не да го запазим, а рязко да увеличим износа. Миналата година видяхме и първия бюджетен излишък, а тази година ще имаме и първия от 6 години насам положителен икономически ръст”, припомни той.
    Гикас Хардувелис се обяви за категорично отваряне на пазара на професиите и услугите, което трябва да бъде подкрепено от хората, защото само така гръцката икономика ще стане конкурентна и ще има просперитет за гражданите й. Новият гръцки финансов министър обяви и промени в данъчната система - постепенно отменяне на извънредните данъци, въвеждане на високотехнологични методи в данъчната система като например властите да имат директен достъп до касовите апарати на фирмите, цистерните с гориво задължително да са оборудвани със GPS, да има рентгени по митниците.  
    Риши Гоял от Международния валутен фонд също потвърди напредъка на Гърция, но подчерта, че първичния бюджетен излишък на страната трябва да достигне до 4,5% от БВП и трябва да се задържи такъв в продължение на много години, а това няма да стане без структурните реформи. “Виждаме някакво възстановяване на експорта, но то трябва да се подсили. Най-важни са реформите в пазара на труда - премахването на колективните трудови договори, реформиране на законодателството по отношение на стачките. Лошите кредити надвишават 40% от всички кредити. Прекалено оптимистично е да смятаме, че банките сами ще се справят с тях”, заяви още представителят на Фонда.
    Павлос Милонас, заместник изпълнителен директор на Националната банка на Гърция припомни, че за годините на кризата 90 милиарда евро влогове са напуснали гръцките банки, от тях са се върнали само 12 милиарда. Той призна, че няма рецепта как да се върнат и останалите пари. По време на кризата Гърция загуби 25 на сто от БВП след 6 години на рецесия, още по-голям е спадът в потреблението. При такава картина всички прогнози са много неясни”, заключи Павлос Милонас.
    Според Клаус Реглинг, управляващ директор на Европейския фонд за стабилност през септември ще има повече яснота за бъдещето на Гърция - дали ще има нужда от нов пакет помощ, или ще има опрощаване на дълга, или страната ще се справи сама. Той припомни, че Фондъд притежава 40 на сто от гръцкия дълг, който е отпуснат при лихва двойно по-малка, от тази на Междиународния валутен фонд. Средният падеж на дълга на Гърция е 32 години, за сравнение този на Испания е 12,5 години. “Ние направихме живота на гърците по-малко труден. Само за миналата 2013 година помощта, получена от нашия фонд е равна на 4,2 на сто от БВП на Гърция”, каза още Клаус Реглинг.
    Прогнозата на икономистите е, че щом пазарите вярват на гръцкото възстановяване, значи няма защо да сме песимисти. А личната прогноза на Джоан Хой от Economist Intelligence Unit е, че в Гърция ще има предсрочни избори в рамките на 2015, които ще завършат с крехко парламентарно мнозинство.