„Морето е всичко. То обхваща седем десети от земното кълбо. То е необятна пустиня, където човек никога не е сам, защото усеща кипящия околовръст живот. Морето е просто въплъщение на свръхестествено и удивително съществуване. Там съм свободен”.
Не знаем дали, когато легендарният изследовател Жак-Ив Кусто е създал акваланга заедно с инженера Емил Ганян преди около 60 години е предполагал, че страстта му за морските дълбини ще намери толкова много последователи в целия свпт. Факт е обаче, че гмуркането привлича все повече почитатели, които искат да се докоснат до магията на подводния свят. За гмуркането, интереса на хората към него и как то може да се превърне във важен отрасъл на гръцкия туризъм разговаряхме със собственика на школата и центъра за гмуркане Sea world в Сани на Халкидическия полуостров Костас Маврохоридис.
Разкажете ни за гмуркането.
Гмуркането е един спорт, което се разделя на три фази. Първата е, когато гмуркачът напуска повърхността и се отправя към дъното на морето. Втората фаза е неговият престой под водата и третата, когато се изкачва отново към повърхността. Гмуркането се разделя на два вида: свободно и самостоятелно. Свободното гмуркане е свързано с възможностите на всеки отделен организъм. Самостоятелно гмуркане е, когато всеки гмуркач има своя дихателен апарат.
Колко време може да остане един гмуркач под водата?
Времето зависи от дълбочината, на която слиза, от неговата дейност, от обема на бутилката с въздух, както и от непредвидими фактори като подводните течения и големите риби. Така че не можем да говорим за конкретно ограничение. Правилото е, че колкото по-надълбоко слизаш, толкова по-бързо изразходваш въздуха, който имаш.
Всеки, който има желание ли може да стане гмуркач?
Гмуркането започва при децата от 10-годишна възраст и продължава докогато здравето на всеки човек му го позволява. В нашите курсове сме имали и ученици на 65 години, които искаха да се научат да се гмуркат.
Срокът на обучение зависи от времето, с което разполага всеки обучаващ се. Ако човек има възможността да следи уроците всеки ден обучението приключва в рамките на десет дни. По-заетите обикновено се обучават за малко повече от две седмици.
Обучението е теоретично и практическо. Обучаваните получават своите учебници, попълват молба и представят медицинско свидетелство. Както се изисква от закона. Веднага започваме курс от осем теоретични уроци в съчетание с практическо обучение в басейн или в морето. Общо по време на обучението в открито море се провеждат четири гмуркания на максимална дълбочина 18 метра. Кандидатите получават световно признатите си дипломи, след като положат успешно писмен изпит в нашата школа. Ние сме членове на Професионалната асоциация на инструкторите по гмуркане PADY.
Какъв е интересът на хората към този спорт?
Ние се занимаваме с тази работа от 25 години. През този период сме издали над 9000 дипломи и сме осъществили повече от 30 хиляди гмуркания. Това е един спорт, който има бъдеще, интерес и развитие.
Ние не се гмуркаме само в Гърция, но и в чужбина. Всяка година организираме екскурзии до Червено море, Индийския океан, Средиземно море до Кипър. Съществува интерес, който според мен е билет към културата, защото не разглеждаме само морските дъна, а се запознаваме и с традициите и обичаите на различните народи, с които се срещаме.
Кое е това, което привлича интереса на хората към морското дъно?
В Гърция имаме много потънали кораби. Един много красив такъв кораб е Митилини, който се намира на морското дъно в Солунския залив, на около две морски мили от селището Сани на първия ръкав на Халкидическия полуостров. Там имат възможността да се гмуркат всички видове гмуркачи – от този, който тепърва започва до най-опитните, защото дълбочината започва от 14 и стига до 22 метра. Корабът е превозвал хранителни продукти от остров Лесбос към Солун и е потънал през 1961. Сега там се е образувала една морска скала, където живеят много риби. Има различни видове епинефелуси и змиорки и в зависимост от сезона преминават големи риби, като риба тон и кехлибарени риби. Това предизвиква гмуркачите да слязат долу и да изследват подводния живот.
Интересни са и скалите от варовик, които се намират на сушата и в тях живеят различни организми. Така можем да отбележим, че в Гърция има едно голямо разнообразие, в сравнение с други райони, защото тук имаме променливи температури и повишена или понижена видимост в зависимост от сезона. „Златният” период за гмуркачите е от края на май до края на октомври. Тогава температурата достига до 27 градуса по Целзий на дълбочина от 30 метра. Т.е. постепенно морето ни се превръща в тропическо.
В тропиците температурите са между 22 и 27 градуса през всички сезони. Освен това имат корали, каквито ние нямаме, както и богат морски живот, независимо дали говорим за флора или фауна. Но мога да кажа, че няма никаква разлика между това да се гмуркаш в Егейско или Червено море. Гледката е еднакво прекрасна.
Забранено ли е още гмуркането, поради опасенията, че някои гмуркачи искат да си присвоят древни предмети?
Законът за незаконната търговия с антики бе променен през 2005. От тогава гмуркането е забранено само на конкретни места, които все още не са проучени, за да бъдат изтеглени и оценени античните предмети. Но в закона се предвижда, че тези места, както и потъналите кораби ще се превърнат в морски паркове, които туристите ще могат да посещават.
Искам да кажа, че това бе първият закон за гмуркането в Европа. Затова смятам, че трябва да гледаме на бъдещето с оптимизъм, стига страната ни да успее да се измъкне от тежката криза, в която се намира в момента.
Тя засегна ли вашия бизнес?
Не, ние не сме засегнати, защото сме на пазара от много години. Но кризата засегна бизнеса като цяло, защото хората са затруднени финансово и се сблъскват със сериозни проблеми. От друга страна обаче имаме повишен интерес от страна на туристите, много от които идват в Гърция с конкретната цел да се гмуркат. Това са основно посетители от Великобритания, Германия и Русия, които на практика задействаха свързания с гмуркането туризъм в Гърция. и това е нещо, което никоя от отговорните за това институции не е разгледала досега по сериозен начин. Затова ви споменах предвидените в закона защитени морски паркове, които биха привлекли много посетители с красотата си.
Скъп ли е този спорт?
Не, не бих казал, че е скъп. Едно гмуркане, в което са включени наша екипировка, лодка и водач с продължителност два часа струва около 60 евро. Клиентът трябва да има диплома и книжка за гмуркане и подписва необходимите документи.
Случвало ли ви се е да имате нещастен случай?
Не, никога. Не е лесно да се случи нещо такова и във всички случаи то ще бъде в резултат на патологични причини. Мога да заявя, че гмуркането е вид спорт, който гарантира стопроцентова сигурност на гмуркача.
Кое е най-незабравимото ви гмуркане?
То не е само едно. Плувал съм с делфини, виждал съм отблизо акули и едни от най-големите скатове, наречени манта, потънали кораби. През 1999 отидохме в Кипър, за да се гмурнем до един от най-красивите потънали кораби в света. Той се нарича Зиновия и е един от най-големите в Средиземно море. Корабът е с дължина 180 метра и е потънал по време на първото си пътуване. Гмурнахме се два пъти и въпреки това не успяхме да го заобиколим от всички страни. Той е превозвал автомобили, от които днес излизат кехлибарени риби и цялото преживяване е уникално. Дълбочината там започва от 17 и стига до 40 метра.
Къде точно сте видели скатовете манта?
Видяхме ги в Червено море и по средата на разстоянието между Египет и Саудитска Арабия. Там се намират две големи подводни скали, които се наричат Brothers. Малко по на юг видяхме различни видове акули. Това са толкова красиви картини. Гмуркането е един спорт, от който черпиш енергия, а гмуркачите са хора, които се борят за защитата на околната среда.
Кои са най-красивите за гмуркане места в света?
Едното е Червено море, което се посещава годишно от 2,5 – 3 милиона души от целия свят с тази цел. Други такива места са Малдивските острови, Карибско море, Хаваите, островите Галапагос и големият корален риф в Австралия. Ние в Гърция също можем да привлечем гмуркачи, ако предприемем правилните стъпки към този вид туризъм. Така ще се открият нови работни места, младите хора няма да напускат родните си острови и местните общества ще могат да се развиват по по-добър начин. Ако там, където се построят хотели се създадат центрове за гмуркане ще имаме и по-качествен туризъм. Ще дойдат хора, които гледат на нещата по съвсем различен начин и ще променят отношението на местните общества към околната среда.
Категории: Спорт гмуркане морско дъно потънали кораби риби подводен свят туризъм
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.