Броени часове остават до началото на изборите за кметове и областни управители в Гърция, но въпросът, чийто отговор търсят и избирателите, и политиците е дали премиерът ще обяви провеждането на извънредни парламентарни избори в случай, че партията му загуби на местните.
В днешното си издание италианското списание „Панорама” помества интервю с Георгиос Папандреу, със заглавие „Ако не победя, Гърция ще гласува отново”. По-конкретно на въпроса дали е просто пропаганда заплахата му, че при отрицателен за ПАСОК резултат ще разпусне парламента, гръцкият премиер казва: „Не, това е реалността. Ако засегнатите от нашите реформи групови интереси кажат „достатъчно, трябва да спрем промените, които се провеждат”, тогава не ми остава нищо друго освен да се обърна към гръцкия народ”.
Според него резултатът от местните избори е всъщност вот на доверие към правителството, а на въпроса дали това няма да предизвика атмосфера на политическа нестабилност, отговаря с въпрос „Кое е нестабилност? Едно правителство, което не може да осъществи необходимите реформи или правителство, което е получило мандат за да ги извърши?”.
На въпроса дали Гърция е заплашена от фалит Георгиос Папандреу също не отговаря еднозначно: „Нека да го обясня по следния начин: Не сме директно заплашени от фалит, но трябва да запазим стабилен курс, за да избегнем този риск”.
В същото време в статия на икономическото издание „Икономист” се споменава, че за Гърция извънредните парламентарни избори биха означавали само едно нещо: че фалитът е по-близо от всякога.
Според „Икономист” когато гръцкият премиер заложи за пръв път „бомбата” за преждевременни избори, възвръщаемостта на държавните облигации скочи до нивата, които бе стигнала през месец май, точно преди намесата на Международния валутен фонд и на Европейския съюз. Този път нещата може да се окажат още по-сложни, предупреждава „Икономист”. Преценката на изданието за резултата от извънредните парламентарни избори е, че най-вероятно ще бъде избрано едно тромаво коалиционно правителство, като повечето от опозиционните партии вече са се обявили срещу меморандума за икономическа помощ. Подобно развитие на нещата би довело до забавяне на бюджетната консолидация, а структурните реформи да бъдат отложени.
След всичко това не е случайно, че spread-показателя на 10-годишните държавни облигации надхвърли 924 базисни пункта - стойност, която напомня на реалността преди сключването на споразумението с МВФ, а атинската фондова борса дни наред отчита спад.