Галерия

1

През последните дни Гърция бе залята от събития: политически и социални. Междувременно парламентът гласува договора за новия заем към страната, основните партии отлюспиха голям брой депутати, в Атина се проведе огромен протестен митинг, а групи от побеснели младежи разбиха и подпалиха десетки сгради, след като изпочупиха на площад Синтагма всичко, което бяха пропуснали от предишни свои „изяви”.

Обърнахме се за коментар към социолога Георгиос Сиакандарис. Той е получил докторска степен по социология в Софийския университет „Климент Охридски”. Понастоящем е заместник-научен директор на Института за стратегически и научни изследвания „Андреас Папандреу”. Георгиос Сиакандарис е редовен колумнист в един от най-големите гръцки всекидневници „Та неа” и член на редакционната колегия на списанията „Реформа” и „The Books’ Journal”.

Г-н Сиакандарис, на какво се дължи вълната от евроскептицизъм, която залива Гърция?

Еврофилията, както бих могъл да нарека доброто отношение към европейските структури беше много висока от 80-те години на 20-ти век почти до 2009. Данните на Евробарометъра сочат, че позитивното отношение на гърците към Европа бе едно от най-високите сред всички останали страни. През последните две години обаче с всичко, което се случва в Гърция не само еврофилията, но и всички останали показатели на гръцкото обществено мнение започнаха да се променят.

Това се дължи на усещането на хората, че Европа не помага на Гърция достатъчно, за да се справи с кризата. Те смятат, че в нея надделяват силите на борсовия капитал, т.е. консервативните сили. Тук е мястото да кажа, че има различни антиевропейски течения. Някои от тях са консервативни и крайнодесни и отхвърлят Европа от гледната точка, че тя носи идеи, които противоречат на гръцкия бит, колективизъм и православие. От другата страна са теченията, които я отхвърлят, понеже на практика Европа се управлява от банкерите и финансовите капитали. Т.е. хората, които са против Европа не принадлежат на една тенденция. Те са разделени според политическите и религиозните си възгледи, както и според други показатели.

Това е едно опасно явление, което обаче не е само гръцко. Все по-често в Евробарометъра виждаме повишаване на антиевропейските настроения сред европейските народи и най-вече сред държавите от европейския юг. От друга страна виждаме и много стереотипи, които се проявяват в северната част на континента и са насочени срещу страните на юг. Това вече води Европейския съюз към замиране и упадък. Колкото се поддържа идеята за „мързеливия” юг и богатия север, който го финансира, толкова по-назад остават поставените от самото учредяване на Европейския съюз въпроси като създаването на една солидарна Европа на народите и обединената не само икономически, а политически, социално, идеологически и културно обединена Европа. Докато тези неща не са налични, толкова повече ще се увеличава антипатията към Европейския съюз.

В Гърция, където всичко това е свързано с последиците от икономическата криза антипатията към Европейския съюз е още по-голяма. Но аз се опасявам, че тя ще се разрасне и в други средиземноморски страни и то много скоро.

Как можем да се преборим с това?

Един от начините, които мога да спомена е икономическата консолидация на Европа да не е само парична, както е в момента, а да стане също фискална и политическа. Това означава да имаме общи политически принципи, европейските срещи на върха да не бъдат междудържавни, а срещи на политици, които ще бъдат избрани от народите в своите страни, за да представляват Европа в нейната цялост. Означава и пренасяне на плащанията. Т.е. не само да се отпускат помощни пакети, а да се направи нещо подобно на пренасянето на средства, което стана между някогашните Западна и Източна Германия. Разбира се, че ще има контрол за това как се използват, ще има и бюджетна дисциплина. Но ако не се проведе конвергенция на икономиките, общата валута ще продължи да се намира в подобно на днешното положение. Когато решаваш да въведеш обща валута в определени страни, които са на различно икономическо ниво трябва да направиш каквото можеш, за да ги приравниш икономически. Именно това не бе взето предвид в цялата европейска постройка: Че не можеш да имаш обща валута в страни с различни стандарти на икономическо развитие, резултатност и конкурентност. Еврооблигациите са едно решение, пренасянето на средства – друго. Но виждаме, че в момента в Европа надделява точно противоположното мнение. Това са силите, които смятат, че „разточителният” юг трябва да бъде наказан. За да избегна недоразуменията, аз не искам да кажа, че „разточителният” юг трябва да продължи да е такъв или, че не е разточителен. Означава обаче и нещо друго: Че богатият север никога не пожела да създаде условия за икономическа конвергенция. Той създаде един юг, който докато нещата вървяха добре функционираше като консуматор на продуктите на севера. Северът откри, че югът е разточителен, без да се стреми да има съответната производителност и конкурентност едва след икономическата криза през 2008, когато лихвите се увеличиха и парите станаха по-скъпи. Нещата обаче са много по-комплексни.

Кои са опасностите пред следващия гръцки парламент?