Галерия

1

Движението на пазара показа, че резките покачвания, отбелязани при някои сесии от последните 15 дни, се дължат на действия с чисто спекулативен характер, докато според повечето борсови анализатори почти всички акции са отбелязали свръхпродажби, отразявайки най-отрицателните сценарии за гръцката икономика, банковата система и корпоративните печалби.

На нива по-ниски от 1.300 пункта се активизираха –по-скоро автоматично- някои поръчки за покупка от определени портфейли на големи институционални инвеститори, но впоследствие ликвидностите се върнаха на нива от целия спектър на фондовото табло, тъй като се оказа, че възстановяването на гръцката икономика ще е по-продължително отколкото се предвиждаше и с много повече трудности.

Сценарии

Както подчертават, само сценарият с формалния фалит на Гърция и излизането й от еврозоната не се е отразил изцяло в днешните оценки на акциите. Все пак е една възможност, която има най-малко шансове за осъществяване, тъй като както стана ясно от неотдавнашните изявления на Обама и Меркел, нито Европейският Съюз, нито САЩ биха искали фалита на една държава от ЕС. Ако обаче смятат, че Гърция е достигнала дъното на пазара, те се затрудняват да прогнозират границите на покачване на Основния индекс поне до края на годината, тъй като всички фактори, определящи движението на пазара, продължават да се характеризират с висока несигурност.

Тези «катализатори» касаят на първо време приемането на Средносрочния план, а впоследствие подобряването на фискалните показатели, напредването на реформите, и ускоряването на приватизационните програми. При положение, че «обещанията» на правителството започнат бързо да се превръщат в действия, тогава Атинската фондова борса може до края на годината да “подари” възвръщаемост на инвеститорите от 25% до 45%, т. е. покачване на Основния индекс до нива от  1.600 - 1.800 пункта.

Достатъчно и необходимо условие, обаче, за да види пазарът по-високи нива, е укрепване на банковия сектор, което може да дойде само при “брониране” на системата с повече ликвидност, което предполага обединяване на банки и нови увеличения на акционерен капитал. Последните във всеки случай, в този период на недостиг на ликвидност се смятат за по-трудно осъществими и неефективни във времето, според част от анализаторите.

Освен банките, тласък на пазара могат да дадат и определени ключови приватизации, които няма просто да спомогнат за намаляването на дълга, но ще допринесат за възстановяването на гръцката икономика. Значими сделки се очаква да се осъществят и в други бизнес сектори, тъй като драматичното свиване на вътрешното търсене е поставило въпроса за оцеляването на много малки и средни предприятия, докато “големите” на свой ред със сигурност ще поискат да излязат по-силни от кризата.

Какво казват «специалистите» за бъдещето на Атинската фондова борса

Гръцкият капиталов пазар в настоящия момент отразява съществуващата увеличена несигурност за издръжливостта на местната финансова система. Неясният график за гласуване на Средносрочния план и несигурността, които носи той за непосредственото бъдеще, връщат отново с пълна сила натиска върху фондовата борса.

Ръководителят на преговорите на Beta Securities, Τакис Заманис твърди, че «болшинството от портфейлите на големите институционални инвеститори излизат като продавачи, поради несигурността, създадена от политическата нестабилност в страната.

Въпреки че Европа и САЩ изглеждат склонни да се намери някакво решение на гръцкия проблем, страната изглежда, или защото не иска или защото не може под тежестта на социалния натиск, да осъществи необходимите мерки».

Както подчертава и Димитрис Сарис, фондов представител на едноименната ΑΧΕΠΕΥ, «освен политическите събития, изразяват се опасения за ефекта, който ще има прилагането на новите мерки върху по-общия и вече отрицателен климат на действителната икономика, върху общото ниво на вътрешното потребление и бизнеса и впоследствие върху показателите на котировките».

Приблизително в същия дух са изказванията и на инвестиционния консултант на Proton Bank, Димитрис Дзанас, който подчертава, че «днес Атинската фондова борса плаща политическото време, от което може да има нужда правителството, но не и пазарите, а може би дори и страната. Пазарите разбират времето, което произвежда някакъв резултат.»На фискално ниво, въпреки миналогодишния «успех» на правителството по въпроса с намаляването на дефицита, досегашните данни за текущата година не показват подобно продължение, т. е. страната изглежда няма да може да «свие» дълга си. Това стана ясно и от последното понижаване кредитния рейтинг на страната от международната агенция Мoody's, която въпреки че очаква и втори пакет с помощ за Гърция, не изглежда  да е убедена, че страната може да се справи с големите си фискални проблеми.

Същевременно, изпълнителният директор на Attica Wealth Management, Теодорос Криндас, добави, че още една причина, която държи гръцкия пазар в «плитки води» е фактът, че «участниците на пазара са почти изключително краткосрочни търговци, т. е. имат ... «късогледа» инвестиционна стратегия. За да се определи един нов ход на Атинската фондова борса, на пазара трябва да излязат дългосрочни инвеститори».

За да дойдат обаче подобен вид фондове, трябва първо да имат някакви перспективи за бъдещето, т. е. да усетят, че акциите на днешните нива са наистина евтини предвид перспективите на следващите 2-3 години.

Приватизацията може да даде тласък на пазара, тъй като освен, че ще погаси част от гръцкия дълг, ще даде сигнал на пазарите, че нещо се случва в страната. Теодорос Криндас подчертава съсредоточаването на инвестиционния интерес в инфраструктурата и енергетиката, «т. е. откъдето може да се влеят доста «горещи пари» в държавната хазна и същевременно да доведе до големи инвестиции, които ще създадат нови работни места и ще поставят отново Гърция на пътя на възстановяването.

От момента в който програмата за държавни инвестиции е съкратена значително и не можем сами да се възползваме от националното ни имущество, трябва да потърсим капитали от чужбина».

Банки

Въпреки това съществена промяна в климата не може да има, ако не е силна банковата система на страната. До миналата година нямаше проблем, защото банките вземаха краткосрочни заеми от междубанковия пазар и отпускаха дългосрочни заеми на домакинства и фирми. От момента обаче, когато решението с междубанковия пазар на практика изчезна, и банките започнаха да стават все по-зависими от ЕЦБ и на второ място от държавната помощ, местната система започна да изпитва сериозни проблеми с ликвидността.

Τакис Заманис смята, че «за да издържи гръцката финансова система и да се справи с непрекъснато увеличаващите се необслужвани кредити, банките трябва да пристъпят към голямо увеличаване на акционерния капитал или към … обединяване».

Вътрешните сделки не изглеждат достатъчни да променят драстично общата картина на банковия сектор, освен ако се стигне до някои супермощни гръцки схеми с участието на 3-4 «големи». И обратно, по-положително би се възприело идването на някоя мощна чуждестранна банкова група, в някоя от водещите гръцки банки. Що се отнася до борсовото табло, анализаторът на Merit Secu­rities, Никос Христодулу преценява, че банковите акции ще продължат да бъдат лесно променливи през целия месец, без да може да изключи и връщането им на нови ниски нива. Подчертава обаче, че банките могат да изиграят положителна роля, макар и в краткосрочен план, при положение, че се отдалечи сценарият за «окастрянето» (haircut) на гръцките облигации за поне 2-3 години.

«Избраните» акции в портфейлите на институционалните инвеститори

Акциите на компаниите, които участват в големите roadshows, организирани от ΕΧΑΕ в Ню Йорк и Лондон, са тези, които привличат основно интереса на чуждестранните, но и на гръцките инвеститори, заедно с котираните, които се намират в «пакета» с приватизациите.

Списъка на «избраните» акции допълват още някои компании от голямата и средна капитализация въз основа на това доколко са обърнати навън, и бъдещите им перспективи за развитие. На преден план, естествено, е банковият сектор, който въпреки че е поел повечето натиск, продължава да е основната мишена на чуждите инвеститори, макар че през последната година и половина интересът идва само от спекулативни hedge funds.

Сред борсовите среди са разпространени почти всички сценарии за сливания на банки, въпреки че тези процедури съдържат доста трудности.

Най-известният от тях, т. е. сливането на Националната Банка на Гърция и Алфа Банк, като че ли е отшумял, поради провала на неотдавнашните преговори между двете ръководства, въпреки това не е изключено осъществяването му при нови условия.

Втори сценарий и с повече шансове за част от анализаторите е една сделка между Националната Банка на Гърция, Eurobank и Спестовна Каса, тъй като се смята, че ще бъде създадена една мощна гръцка финансово-кредитна група, която ще може да излезе на междубанковия пазар със значително подсилен профил. Други дават «точки» на евентуалното сливане на Eurobank и Alpha Bank, за да могат двете банки за реализират икономии и да избегнат нови увеличения на акционерния капитал - «мамут» в период на ограничена ликвидност не само в Гърция, но и в международен план.

Едно подобно действие не е изключено да бъде ускорено, ако се осъществи друг сценарий, според който Citigroup е проявила интерес към Националната Банка... 

В Банка Пиреос интересът на чуждите инвеститори за момента е ограничен в покупката на значителни проценти в акционерния капитал, тъй като чешката PPF Group (на милиардера Петр Келнер) и ICT Group (на руснака Александър Несис) притежават вече близо 11% от акционерния капитал на банката.

Освен големите гръцки банкови групи, от доста седмици активност се забелязва и при ценните книжа на фирми, включени в приватизационната програма до 2013. Пристанищата, водоснабдителните компании, Държавното електрическо предприятие и ΟΠΑΠ, привличат най-големия интерес на чуждите инвеститори, тъй като става дума за компании със силни показатели  и големи възможности за печалба, дори и в период на криза.

Реакции 

Все пак за почти всички от горепосочените приватизации са изразени вече сериозни реакции от политически фигури (дори и от членове на кабинета) и от работещи в тези компании. Държавните банкови институции (Спестовната каса, Земеделската банка) също се следят от чуждестранните инвеститори, но са намесени и в различни сценарии за сливания, които може би ще се проточат във времето... Телекомуникационната компания е един особен случай, тъй като след продажбата на 10% от гръцката държава на Deutsche Telekom «виси» прехвърлянето и на  останалите 6% на германците.

От останалите акции, които се търгуват на Атинската фондова борса, интерес съществува към рафинериите (Гръцки петрол, Motor Oil), които запазват силни показатели, дори и в кризата, благодарение на големите инвестиции, които започнаха в предишните години не само в рафинериите, но и в сектора енергетика като цяло (производство на електрическа енергия, природен газ, търговия с горива).

В портфейлите на чуждите фондове срещаме също така фирми, които са отворени навън и имат мощно присъствие в чужбина, като напр. Coca-Cola 3E, Елактор, Митилинеос (Μетка), Folli Follie Group, Виохалко, Frigoglass, Интралот, Сиденор и Титан.