В последните преди финала дни предизборната борба в Гърция е в своя разгар. Докато партиите се стремят да спечелят доверието и на нерешилите за кого ще гласуват, все повече се засилват опасенията, че никоя от тях няма да успее да си подсигури парламентарно мнозинство и да сформира самостоятелен кабинет.
В средиземноморската страна такова нещо не се е случвало поне през последните 50 години. Предвид факта, че Гърция така или иначе е закъсняла с провеждането на жизненоважните за съживяването на икономиката реформи, е интересно да видим какво ще се случи, ако в неделя вечерта няма победител.
Според гръцката конституция максималният срок, в който Гърция ще трябва да има ново правителство след изборите в неделя е 11 дни.
Ако някоя от 32-те партии, които участват успее да си осигури парламентарно мнозинство от 151 депутатски места, в понеделник нейният лидер ще получи мандат за сформиране на правителство от президента Каролос Папуляс. Но ако се сбъднат очакванията и никоя партия не си спечели това право, в конституцията се предвижда поредно даване на мандат на трите водещи по гласове партии, като периодът за използването на всеки от тях е три дни.
Според член 37 от основния закон на Гърция за министър-председател се назначава лидерът на партията, която е събрала пълното мнозинство на депутатските места. Ако никоя партия не е успяла да го достигне, президентът дава мандат на лидера на партията, спечелила относителното мнозинство, за да проучи възможността за сформиране на правителство, което да се подкрепя от парламента.
Ако този опит се провали президентът дава мандат на лидера на втората по събрани брой гласове партия. Ако не успее и той държавният глава дава мандат на лидера на третата по сила политическа сила.всеки мандат важи за три дни.
В случай на неуспех и при трите опити за сформиране на кабинет президентът свиква съвещание с участието на партийните лидери. Ако на него установи, че не съществува възможност за сформиране на кабинет, който да има подкрепата на парламента той се стреми да бъде сформиран кабинет с участието на всички парламентарни сили с цел провеждането на нови избори. Ако и този опит попадне президентът възлага на председателя на едно от трите върховни съдилища да сформира кабинет с възможно най-голям прием от партиите, за да проведе избори, а след това разтурва парламента.
В случай, че някоя от партиите, която е получила мандат за сформиране на правителство няма лидер или представител или ако той не е бил избран за депутат, мандатът се дава на лицето, което педлага парламентарната група на партията. Предложението за възлагане на мандат се прави в рамките на три дни от деня, в който председателят на парламента или неговият заместник обявят на президента съотношението между парламентарните сили. Това обявление се прави преди всяко възлагане на мандат.
Ако по време на процедурата за възлагане на мандати някои от партиите имат равен брой депутати, мандатът се дава на онази, която е получила по-голям брой гласове на изборите. Според правилника на парламента по-стара партия има предимство пред новоучредена в случай, че имат равен брой депутати. И в двата случая мандат за сформиране на правителство получават не повече от четири партии.
Независимо от възможността за сформиране на кабинет, новият гръцки парламент ще трябва да бъде свикан на заседание на 17 май. Това се предвижда от президентския указ, който бе издаден от Каролос Папуляс на 11 април тази година.
Ако се вземат на сериозно изявленията на лидера на Нова демокрация, че няма да сподели властта с никой друг, възможността описаните по-горе сценарии да се осъществят е голяма. Не е никак ясно обаче дали Гърция има лукса да се намира в продължителен период на неуправление и как може да бъде „оползотворено” това време от крайните сили.