Галерия

2

1

Вторият спасителен транш за Гърция може да струва на гръцките банки около 4 млрд. евро от «окастрянето» на облигациите, но същевременно създава една мрежа на сигурност за тяхната дейност. Новите облигации, които ще получат, ще имат по-добра оценка, тъй като първоначалният капитал ще бъде гарантиран до изтичането му от ΕFSF (Временния европейски фонд за финансова стабилност), в резултат на което финансирането от Европейската централна банка ще продължи плавно. Гърция спечели средства от лекото намаляване на дълга, но главно спечели време, за да намали дефицита си, факт, който ще допринесе за стабилността и възстановяването на доверието към „всичко гръцко“, необходим елемент за развитието на банковото кредитиране. Същевременно «Планът Маршал» създава предпоставки за възстановяване на икономиката и може би ще допринесе за това банките да си „спомнят“ как се правят печалби от отпускане на заеми на частни лица и фирми. Естествено, анализаторите твърдят, че програмите за рекапитализация с продажба на проценти на дъщерните банки (Finansbank, Τekfen Βank, Ρiraeus Βank Εgypt) и емитирането на конвертируеми облигационни заеми, ако бъдат осъществени в тяхната съвкупност, са в състояние да увеличат собствените капитали на гръцките банки с 3,5 млрд. евро, сума, която почти ще неутрализира загубите от „окастрянето“ на техните облигации. Т. е. дали банките обръщат нова страница? - би се запитал човек. Отговорът е «не». Заемите, взети от Европейската централна банка в края на юни бяха стигнали до астрономическата сума от 103 млрд. евро. Изтичането на депозити от декември 2009 г. до май 2011 г. достигна 46 млрд. евро. Нито една банка, с изключение на Земеделската, не е върнала капиталите, отпуснати от държавата под формата на привилегировани акции (днес възлизат на 4 млрд. евро), рентабилността им е незначителна, а „червените“ заеми в края на 2010 г. бяха близо 26,5 млрд. евро, сума, която в края на 2011 г. заради икономическата рецесия сигурно ще надхвърли 30 млрд. евро.

Управителят на Националната банка на Гърция Георгиос Провопулос е решил да ускори процедурите за контрол на кредитните портфейли на банките от независима компания – Βlackrock може би отговаря на изискванията – която ще проучи дали са извършени необходимите предвиждания срещу несъбираеми вземания. В случай, че се установят «отстъпки» в отписването на заеми, Националната банка ще поиска допълнителни обезщетения.

Сценариите

Сценариите в този случай са много разнообразни. Някои вероятно ще успеят да покрият тези нужди със собствени сили. Други ще предпочетат да се слеят и да «продадат» историята си на новата голяма формация, за да съберат пари от пазара. Търсенето на капитали от арабския свят и Русия може би ще се окаже още един вариант. Ще има обаче и банки, които поради ниската си капитализация няма да успеят да покрият «отвора» който ще се получи, като се има предвид, че увеличението на капитала ще трябва да се извърши при отстъпка от порядъка на 40% върху адаптираната цена на акцията. В този случай мажоритарните собственици ще се наложи да задържат банките си с „кръв“. В противен случай прибягването до Фонда за финансова стабилност остава единствена възможност. Фондът днес разполага с капитали на стойност 2,5 млрд. евро, като скоро ще станат 10 млрд. евро. Фондът ще емитира обикновени акции, ще покрие увеличението на капитала и ще придобие контрол над банката, която ще потърси спасение. Решение ли е обаче национализирането на банките?  

«Стабилността на систелата е над всичко. Самите мажоритарни собственици, ако видят, че не могат да покрият финансовите нужди, ще поискат подкрепа от Фонда. Според закона една банка ще може да остава във Фонда не повече от две години. След това Фондът ще трябва да я продаде. Но понеже ще бъде решен проблемът, стойността на банката ще се е увеличила. Така, както притиснатият частник чака възстановяването на стойността на акцията, така и големият акционер ще очаква тази процедура, за да си върне част от капиталите. Много е вероятно първо да се национализират банките и след това да последва преструктуриране на сектора», отбелязват фактори на пазара, опитвайки се с няколко думи да обяснят как можем да се окажем изправени пред една голяма промяна.

От друга страна една такава процедура трябвада има благословията на правителството, нещо, което поне днес не е в сила. Тъкмо обратното, политическите кръгове окуражават обединяването на банките. Могат ли обаче сливанията на банките да отдалечат вероятността от национализиране? Вероятно да, но засега никой не изглежда готов да пристъпи към подобни действия.

Ще бъде обаче трагична ирония да се национализира дори и една банка, след като самата държава с «токсичните» си облигации е довела банките до това състояние. Това обаче е само едно морално измерение, което само по себе си не може да променя ситуации. Освен това виновни са и самите банки, след като сами са се «нагърбили» с гръцки облигации. До 2010 г. облигациите, които държаха, съответстваха на 200% от собствените им капитали!

Междувременно в банковия сектор се заформи друг голям скандал.

Националната банка на Гърция постави на практика в режим на „попечителство“ Proton Bank, след разкритията на Службата за борба срещу приходите от престъпна дейност за подозрителни, ако не и незаконни сделки на членове на ръковоството, което подаде оставка.

«Замразени» са банковите сметки на мажоритарния собственик Лаврентиос Лаврентиадис, който живее в Лондон, на бившия изпълнителен директор Андониос Атанасоглу, и на шестима бивши високопоставени служители, с обвинението за злоупотреба в размер на 51 млн. евро.