Галерия

1

С капитан Ренато УмбертоНаваро, един от ръководителите на операцията по спасяването на чилийските миньори, се срещаме броени дни след като от Propeller Club Port of Piraeus  в Атина са му връчили наградата за спасяване на човешки животи, AMVER. Награда, която клубът  присъжда  на гръцки кораби,  които  на доброволни начала участват в системата на САЩ за изследване и спасяване на хора изпаднали в беда в морето.  По повод награждаването на капитан Ренато Умберто Наваро, председателят на Propeller Club Port of Piraeus, г-н Николаос Пападакис заявяви пред GRReporter: „Главната роля на капитан Наваро и неговия екип беше да дадат  психологическа подкрепа на миньорите и на техните семейства. Това го знаят много хора. Това, за което  малцина знаят обаче е, че през първите 17 дни заклещените под земята мъже  преживяваха с  аварийни запаси и с малко количество вода. Когато ги откриха, те не бяха в добро състояние. Трябваше да бъдат възстановени, да им се дадат лекарства и витамини. Това беше един много важен момент и ролята, която екипът на  капитан Наваро изигра беше огромна. Те доведоха миньорите до състояние, в което можеха да се справят с  живота долу и едновременно с това да вадят камъни. Става въпрос за стотици тонове камъни, които падаха докато машината пробиваше отвор. Те трябваше да ги извадят, за да могат да се спасят. Скалата, която падна и затвори достъпа до миньорите  беше с размер на осеметажна сграда. Имаше много работа и за всичко това имаше нужда от витамини, калории и подкрепа. Една от причините, поради която искахме да наградим капитана е, че той и екипът му направиха цяла „война”, за да дадат надежда за спасяванепри изключително тежки условия.  Миналата година присъдихме наградата за спасяване на двамата пилоти, спасили моряка получил сърдечен удар в открито море.  В случая на капитан Наваро имаме още повече спасени човешки животи. Те са 33 на брой. Хиляди пъти му казваме браво!”

Ето какво казва и самият Ренато Умберто Наваро за периода, в който се е борел за живота на миньорите и за наградата присъдена му в Атина:

Как се чувствате след като получихте наградата? Какво означава тя за Вас?

Чувствам се много горд. В момента аз съм тук от името на всички, които участваха в нашата   спасителна акция. Може да се каже, че съм представител и на всички чилийци, тъй като всички бяха изключително ангажирани в това, което направихме. Тук съм също така за да се срещна с хора като г-н Николас Пападакис и всички останали, които се опитват да спасяват човешки животи.

Бихте ли могъл да опишете как изглеждаше работата Ви през онези дни? Вчера казахте, че тя е траела по 24 часа на денонощие, без почивен ден...

Да. Знаете, че работата в мината никога не спира... Опитвахме се да разговаряме с хората под земята,  информирахме се за напредъка в пробиването на дупката.  Определяхме  бъдещата програма, което беше особено важно, тъй като работехме в много дългосрочен план.  Работата обаче вървеше бързо и се наложи да променяме много неща. Машината работеше без  програма. Опитвахме се да поддържаме един постоянен напредък. В някои дни работата вървеше по-добре, други по-зле. Всекидневно  трябваше да проверяваме как се чувстват  хората долу. В зависимост от тяхното състояние трябваше да модифицираме непрестанно  стратегията си. Имахме и постоянни дейности. Такава една беше срещата с 5-те главни лица,  ангажирани с акцията, както казваме на испански „един малък кръг”. Провеждахме и срещи със семействата на миньорите.  Това беше доста важен елемент, тъй като ние им давахме всичката информация за развитието на нещата преди още пресата да я получи и дори преди нашият шеф да я получи.  Опитвахме се да правим така, че те да са първите, които научават всичко. Някои от хората имаха забележки и оплаквания, чуваха неща, за които после ни питаха. Имахме три машини, които работеха по едно  и също време. Това беше много добре, понеже  се конкурираха взаимно, а също така бяха и алтернативен вариант в случай на проблем. Един ден обаче първата, която беше най-напред в работата загуби един чук. А хората чуха по радиото, че машината се е развалила окончателно...  Трябваше да намерим начин да им обясним, че проблемът наистина е голям, но ние ще се справим с него.

Кой беше най-трудният момент от операцията по спасяването на миньорите?

Най-трудният момент настъпи, когато се намери човек, който  обяви пред всички, че има по-добра  алтернатива. Да се използва експлозив, за да се стигне до главната галерия. Това беше много труден момент, тъй като сред всички настъпи голям непокой. Особено много се обезпокоиха  семействата. Бяха се отчаяли. Питаха защо не използваме другото решение, а настояваме за нашето...  Мислеха, че в използването на нашата алтернатива се крие политическа причина. Обяснихме им ситуацията, показахме стената в галерията. На едно място сложихме маркировка, за да могат да видят, че всеки ден тя се придвижва с 5см. надолу. Проблемът беше обаче,  че скала с размер на огромна сграда, пресече по средата достъпа до мината. Макар и на хората да им се струваше, че е по-лесно да работим с експлозива, ние им показахме, че това е невъзможно.

И един личен въпрос. В работата си Вие показвате изключително висок професионализъм. Изборът Ви на военноморския флот семейна традиция ли е?

Не. Баща ми и 5-те ми братя са лекари. Аз съм единственият, който работи във военномоорския флот. Имам 4 деца, 3 момчета и 1 момиче. Бих искал поне 1 от момчетата да се посвети на флота. Обичам, когато синовете ми казват, че са горди с мен и че съм свършил много добра работа...