Галерия

1

«За кървавото нападение пред централата на „Златна зора“ в Нео Ираклио е било взето решение от "щаба" на градската партизанска борба преди няколко дни. Бяхме засекли договорки за "ответен удар" след убийството на Павлос Фисас. Смятаме, че повечето от тези 6-8 души, участвали в нападението (и като поддържащ екип), са наши познайници от предишни акции. Те произлизат от процеси в градската партизанска борба, които не са особено сложни, тъй като не е налице нов революционен потенциал, а от друга страна са претърпели редица удари. Освен това на много от членовете на тези групировки не им пука вече от това дали ги познаваме, стига им това, че не можем  да ги открием, или да докажем участието им в акциите. Затова и вярваме, че тези, които извършиха този безпрецедентен акт, с най-трагичния резултат в историята на родния тероризъм, няма да се движат свободно още дълго време. Имаме ясна картина на това, което се случва...».

Тези наблюдения са споделени от високопоставени служители на гръцката полиция по повод кървавото нападение пред офисите на „Златна зора“ в Нео Ираклио на 1 ноември, в резултат на което двама души бяха убити, а трети бе тежко ранен. Според представителите на органите на реда, съществува цяла система за набиране, обучение, финансиране, и подкрепа на групите за градска партизанска борба. Оценките на полицията се базират на непубликуваните данни от дейността на по-стари въоръжени групировки за съществуването на единен „ръководен център“, който напътства терористичните групировки.

Признаци за централизирана координация

Както посочва опитен офицер от Гръцка полиция, «нищо не е случайно. Съществуването на тази ръководна група се е проявявало поне 20 пъти в миналото. Както например, когато имаше уговорка между групировките „17-и ноември“, „Революционна народна борба“ и „1-и май“ за еднакви, последователни удари срещу различни мишени. Дори знаем, че при убийството на  разжалвания полицай Петрос Бамбалис през януари 1979 от групировката "Юни 1978", крило на „Революционна народна борба“, е било проведено гласуване сред петимата водачи на равностойни въоръжени групировки, дали да бъде извършен или не атентатът. Освен това, може да забележи човек, че преди големи удари, както се случи и при последното кърваво нападение, има един период на затишие, след договорки на централно ниво, за да не сработят рефлексите на Гръцка полиция. "Затишие" от доста дни последва след убийството на Алексис Григоропулос през 2008, а 15 дни по-късно изведнъж се появи анархистката групировка "Революционна борба" начело с Никос Мазиотис. В поне още два случая сме установили, че едни групировки се заемат с въоръжените нападения, а други извършват обири, за да финансират първите. Признак за централизирана координация...».

Фактът обаче, че има «надзорен орган» сред местните въоръжени групировки, се подкрепя и от дейността на «Сектата на революционерите», която се появи като групировка на «малки, безразсъдни въоръжени лица». «Сектата» обаче уби полицая Нектариос Савас в атинския квартал Патисия през 2009. Жертвата охраняваше ключов свидетел във връзка с дело за тероризъм от периода 1980-1990, когато извършителите са били ... бебета. Затова, както казват «ясно е, че организаторите на местната градска партизанска борба и "старите вълци от въоръжената борба" са им показали конкретната цел. И тази централизирана заповед трябва със сигурност да се вземе предвид във връзка със случая в Нео Ираклио, за който сериозно се проучва версията, че е бил дело на "Сектата на революционерите"».

Куршумите в главата и пистолетите 45-и калибър

Властите обаче се занимават не само с «ръководителите» на местната градска партизанска борба, но и с «изпълнителите». Както посочват пред вестник „Вима“ високопоставени служители на органите за сигурност «в нападението срещу членовете на „Златна зора“ жертвите са простреляни пони пет пъти в главата. И това бе сметнато за безпрецедентно. Въпреки това обаче и Йоргос Рафтопулос, тогавашният председател на Генералната Конфедерация на гръцките работници (ГСЕЕ), бе прострелян в главата при опита да бъде убит от групировката "1-и май» през 1987. Дори и при атентатите на „Сектата на революционерите“ в периода 2009-2010 имаше изстрели в главата. От друга страна арестувани членове на „17-и ноември“ са казвали, че предпочитат да стрелят с пистолет 45-и калибър, с висока пробивна способност, в определени точки от тялото и то отстрани, за да поразят с малко куршуми множество жизненоважни органи и жертвата да няма шансове да оцелее».

Освен това, за да разкрият дейността на новата градска партизанска война службите за сигурност се връщат и към други кървави нападения, както и към „осиротели“ или „забравени“ атентати през последното десетилетие. За едно от тях се смята хладнокръвното убийство на охранителя Хараламбос Аманатидис в Кифися през 2004, за което никой не пое отговорност. Преди три години бе съставено заключение на офицер от Службата за борба с тероризма, който въз основа на телефонни разговори приписваше това нападение на анархисти, появили се отново на сцената през последните седмици. Без отговор остана въпросът и кой стои зад взрива на бомба в Патисия през 2010, причинил смъртта на 15-годишен афганистанец. И в този случай всички въоръжени групировки отказаха да поемат отговорност.

Новото поколение на «партизанската война»

От появата на «Революционна борба» до възродителния план „Феникс“