Галерия

1

Правителството оглавявано от Андонис Самарас търси нови начини да стимулира издаването, събирането и отчитането на касови бонове. Държавното управление смята да въведе поредната промяна в данъчната система, според която годишният доход на данъкоплатците трябва да е оправдан с възможно най-голяма сума в касови бележки. Разликата между декларираните доходи и разходите, доказани с първични счетоводни документи ще бъде облагана с 25% данък.

Правителството се надява, че по този начин ще се прекъсне омагьосания кръг на недекларираната търговия в магазините и приходите от данъци да се вдигнат. Те разчитат, че ще сложат стоп на данъчната некоректност в определени професии като адвокати, лекари, техници и зъболекари, който традиционно не издават касови бележки. Крайната цел на мярката е да се сведе до минимум сивата икономика. В Гърция тя има оборот около 20 милиарда и лишава държавната хазна годишно от пет до осем милиарда евро от не събрани данъци.

На принципа на опита и грешката, гръцките политици досега отхвърлиха няколко варианта, в които касовите бележки трябваше да играят главна роля. Финансовият министър Георгиос Папаконстантину по време на управлението на Георгиос Папандреу обяви, че всички данъкоплатци трябва да представят с внасянето на данъчните си декларации касови бележки на стойност 25% от годишния си доход. Ако съберат повече от необходимите бележки, данъчната служба им връща част от платения данък. През 2010 тази мярка се оказа нож с две остриета. От една страна с нея се даде много сериозен стимул на гражданите да изискват касови бележки от търговците в Гърция. От друга правителството се наложи да си бръкне в джоба и да извади над един милиард евро, за да върне върне част от данъците на хората, които се бяха постарали и бяха събрали много повече касови бележки от изискания минимум. В същото време приходите от данъци не само не се увеличиха, а започнаха да намаляват, защото рецесията в Гърция се бе задълбочила.

За отчетната 2011 Папаконстантину реши, че държавата не може да си позволи да дава излишни стимули на гражданите, за да спазват закона. Данъкоплатците отново трябваше да събират бележки, които този път да достигат 30% от декларирания доход. Разликата бе, че ако данъкоплатецът представи по-голяма от необходимото сума, не само няма да получи част от платения си данък обартно, но и има възможност да бъде обложен с по-висок коефициент. От този момент нататък ентусиазмът на гърците да събират касови бележки започна отново да гасне. В момента правителството обмисля как да не остави друга възможност на гражданите освен да настояват за касова бележка на всяка цена. 25% данък върху сумата от годишния приход, която не е неоправдана от документ за извършен разход засега изглежда достатъчен стимул касовите бонове да станат приоритет на потребителите.

Друга мярка, която правителството разглежда за борба с данъчната некоректност е намаляване на минималната сума, която може да се плаща по не-електронен път. До момента сделки до 1500 евро можеше да се извършват на ръка. От следващата отчетна година, финансовото министерство иска да намали тази сума на 300 евро. С други думи, всяка законна сделка, която е за сума над 300 евро трябва да преминава през банка. От финансовата институция ще прехвърлят дължимото ДДС автоматично към данъчните служби, като по този начин процесът по събиране на данък добавена стойност ще се улесни значително за данъчните служби. Така ще се подкрепи банковия сектор, ще се увеличи прозрачността в сделките, но ще се натоварят предприемачите, които разчитат на оборотни пари. За изплащането на задължения към държавни институции с кредитна или дебитна карта, финансовото министерство замисля да дава по едно евро на всеки 100 платени. Освен това ще дава 3% отстъпка от стойността на дължимия данък, който се плаща с карта. Това не се знае дали ще е изгодно за потребителя, като се има предвид, че лихвените проценти за кредитните карти могат да надхвърлят и 20%.