Галерия

1

Във време на криза, когато наличните средства са малко културата страда най-много. Това важи и за Гърция, където държавното финансиране на културни проекти намаля драстично през последните години.

Въпреки това се оказва, че това не е толкова трагично, поне за филмовата индустрия. Според директора на Гръцкия кино център Григорис Карантинакис през 2012 продажбите на гръцки филми в чужбина са били с 1,6 пъти повече от тези през 2008. През същия период  участието на гръцки филми в международни кинофестивали се е увеличило с 2,5 пъти. „Те не само участват, но и печелят награди”, заяви той по време на конференцията „Финансиране на креативността”, организирана от гръцкото председателство на Европейския съюз в Атина.

Последният международен успех на гръцкото кино бе отбелязан на завършилото преди седмица 64-то издание на кинофестивала в Берлин. Филмът „Вкъщи” на режисьора Атанасиос Караниколас получи общата награда за най-добър филм в секция „Форум на независимото кино”. В него се разказва историята на една домашна помощница, която работи в дома на богато семейство в продължение на много години, като се грижи не само за домакинството, но и за малката им дъщеря. Когато семейството научава, че жената е болна от неизлечима болест решава да се отърве от нея.

Според Карантинакис един от най-сериозните проблеми за гръцките кинорежисьори са торентните сайтове, които поради липса на защитна правна рамка потъпкват правата на творците. Той посочи, че държавата също е ощетена от това и заяви, че годишните загуби са в размер на 550 милиона евро.

„Тенденцията за ограничение на държавното финансиране за креативни проекти ще продължи, затова творците трябва да търсят финансиране сами и начините за това не са малко”, посочи експертът за дялово участие във фондове и рисков капитал Хавиер Ехари.

Най-разпространеният сред тях е финансирането от семейството, приятелите и феновете на даден творец, които имат вяра в неговия талант и затова му предоставят финансови средства за да реализира идеята си. Според Лиъм Колинс от британската консултантска компания Nesta, 80 на сто от парите, с които се финансира даден проект са предоставени от хората от обкръжението на твореца.

Публичният сектор също може да е източник на финансиране, но в този случай  говорим за стратегия и държавни средства.

Хавиер Ехари описа crowdfunding е много популярен начин за събиране на средства. Става дума за електронни платформи, в които творците представят по възможно най-добрия начин своята идея и как възнамеряват да оползотворят средствата, които очакват да получат. „Хората, които ги финансират по този начин им дават личните си пари, както правят семейството и приятелите, но тук все пак те поемат риска от неуспех”.

Бизнес-ангелите са четвъртата поред категория сред източниците на финансиране. Те са частни инвеститори, които за инвестират пари, спечелени от други бизнес дейности в креативни проекти. За разлика от тях инвестиционните фондове инвестират парите на трети лица и затова са по-консервативни по отношение на финансирането на рискови проекти. Банките пък са на последно място в класацията с потенциалните инвеститори в художествени проекти, тъй като те разполагат с пари, които са им поверени и не биха искали да имат задължението да им ги върнат в случай, че проектът не се увенчае с успех.

В Европа вече съществуват и компании, които финансират проекти на компании с огромна гама от дейности. Както посочи генералният директор на белгийската компания St’Art Виржини Сивре, те поемат 50 на сто от финансирането, а останалата половина от парите се осигуряват от посочените вече източници. „Интересуваме се както от финансовия успех на идеята, така и от художествената му стойност”, каза тя и допълни, че оценяването на нематериалните активи често е трудна задача, като се има предвид, че законодателството в различните страни не помага за това.

На конференцията бе обсъдено също глобализирането и износът на културни продукти. „Европа и всяка страна по отделно трябва да намерят кои от тях биха заинтересували публиката в света. Например скандинавските страни много успешно изнасят метал музика, а Южна Корея – поп музика”, каза главният изпълнителен директор на компанията Tenzing Media Дейвид Лоскос. Колегата му от германската Creative Coach and Business Angel Клаус Хаасис подчерта, че разнообразието дава добри резултати в този сектор. „Важно е продуктите да се предлагат по правилния начин. Германската група Рамщайн не пее на английски, но има почитатели в целия свят. Същото се отнася и за певците от страните в Латинска Америка, които пеят на своя език и въпреки това са популярни в много държави”.