Галерия

1

“Трябва да се вземе решение кой модел ще последва Кипър, няма време за губене. Гърците също трябва да са малко по-последователни в това, което искат от кредиторите”, коментира пред GRReporter близък до Брюксел във връзка с провала на преговорите за оздравяване на островната страна. Доскоро гърците показваха като успешен модела на Исландия, в който хората отказаха да поемат загубите на банките и вложителите платиха риска, поет с вложенията им в банки предлагащи високи премии, казва източникът. “Когато подобен модел беше предложен за Кипър, всички се възпротивиха. Другият вариант, който остава е моделът на Ирландия, при който всички данъкоплатци поеха спасяването на три големи финансови институции с цената на много строга фискална консолидация”.

Ръководителят на специалната мисия за възстановяване на икономическия ръст в Гърция (task force) Хорст Райхенбах също подкрепи идеята, че решението за Кипър не може да се бави. “Трябва да се намери възможно най-бързо решение, което да удовлетворява кипърския народ и да отговаря на проблемите, които стоят пред Европейския съюз днес”, каза пред журналисти европейският технократ.

Според телевизия Skai планът за спасяване на Кипър включва 5,8 милиарда евро помощ за банковия сектор на островната държава, който пострада от окастрянето на гърцките държавни облигации миналата година. Намаляването на номиналната стойност на гръцките държавни облигации доведе до отписване приблизително на четири милиарда евро от балансите на кипърските банки. В допълнение дупката в държавния бюджет на Кипър за следващите три година е около 1,5 милиарда евро, а нуждите за погасяване на външния дълг до 2015 достигат приблизително шест милиарда евро. Европейският съюз е готов да даде помощ за покриването на бюджетните нужди на страната, но Кипър трябва сам да набере средствата за спасение на банковия си сектор.

GRReporter се обърна към председателя на Атинската търговско-индустриална камара Константинос Михалос, за да коментира развитието на проблема с кипърската икономика. “Гръцкият бизнес наблюдава с известна доза притеснение не само развитията в Кипър, но и поведението на цялата еврозона”, каза предприемачът. Михалос смята, че еврозоната се намира в критична точка, в която Германия трябва най-сетне да обърне курса и да въведе нов подход в опитите за оздравяване на Стария континент.

“Имаме нужда от политика, която ще произвежда икономически ръст, а не рецесия. Търсим краен ефект, който ще промени ситуацията не само в страните от европейската периферия, но в цялата еврозона”. Михалос изрази убеждение, че много скоро ще се стигне до консенсус с кредиторите, което ще предотврати разгарянето на нова криза, която този път може да има много по-сериозни последици от видяното до момента.

Конкретно за Кипър, председателят на Атинската търговско-индустриална камара подчерта, че проблемно не е самото решение за налагане на такса върху банковите депозити, а липсата на правилна политика за финансово оздравяване.

“Когато се взима решение да се престъпи едно дългогодишно табу, каквото е правото на собственост и гарантирането на вложенията, неизбежно това дава отражение не само в страната, в която мярката ще се приложи, но и в останалите членки от валутния съюз и дори в света. Това решение бе грешно и несправедливо. Вярвам, че съвсем скоро управниците в Европа ще поемат по правилния път”. Михалос е на мнение, че Брюксел трябва да направи остър обрат във водената досега политика и ЕЦБ да отпусне валутната си политика, като междувременно се въведат и еврооблигации. Те ще осигурят евтино кредитиране за реалната икономика на Европа, което ще стимулира възвръщането на икономическия ръст.

Междувременно разговорите между кипърските власти и европейските кредитори продължават, без все още да е достигнат някакъв общ план за действие. Кипърската православна църква обяви, че предоставя всички свои активи на разположение на държавата, за да може страната да събере нужните й 5,8 милиарда евро. Това действие имаше много остър отзвук в Гърция, където църквата дори лобира, за да не обложат имотите й с извънредния данък върху недвижимата собственост.