Галерия

1

Последните три седмици от първото тримесечие донесоха драматични обрати за гръцката икономика. Това е заключението в доклада за развитието на стопанската дейност на Института за икономически и индустриални изследвания (ΙΟΒΕ) за периода януари-март 2013.

Замразяването на цялата банкова система в средата на март, докато се изясни метода за нейното оздравяване, неизбежно се отрази на Гърция. Неспокойствието, че банковата криза може да се пренесе в съседната страна се оказа решаващ фактор за намаляване на търговската дейност в страната.

“След като възникна проблемът в Кипър, хората престанаха да влизат в магазините”, потвърждава твърдението на IOBE млада собственичка на магазин за електрически уреди. “Потребителите се свиха. Решиха, че няма да харчат за нищо друго, освен за най-необходимото. Дори електрическа крушка не искаха да си купят. В резултат на потребителското свиване, много магазини едва си платиха наема за месеца”.

От института оценяват, че първите 10 седмици на тази година процесите в гръцката икономика са вървели сравнително гладко. Наблюдавало се е подобрение в бизнес климата, имало е повишение на цената гръцките държавни облигации, а търговският дефицит е продължил да спада. Оповестяването на инвестициите на няколко големи корпорации, като Cosco и H&P в Пирея също са дали положителен тласък на гръцката икономика. Три месеца от декември до февруари е имало постоянно повишение на депозитите.

Всички тези положителни развития са били почти занулени, след като в Кипър обявиха, че единственото спасение на местната икономика е в реформирането на банковата система. GRReporter попита специалистите: “Бихте ли дали оценка как би се отразило едно вероятно окастряне на депозитите в Гърция, ако досегашната оздравителна програма се провали и възможностите за прилагане на нови мерки за фискална консолидация се изчерпят напълно?”.

Въпросът първоначално предизвика откровен смут в икономистите. Директорът на изследователския отдел към института Ангелос Цаканикас отрече, че подобен сценарии може да се приложи за Гърция. Той настоява, че гръцката банкова система има план и осигурени средства за рекапитализация. Според него в Гърция няма смисъл да се “търсят” средства за спасяването на икономиката от депозитите на гражданите. Въпреки това Цаканикас не отрече, че не е изключено да се приложи подобен на кипърския модел в други европейски страни, като в Словения например.

Малко по-конкретен в отговора си беше, председателят на института Одисеас Кириакопулос: “В Гърция не можем да сме сигурни за нищо и не можем да изключим който и да е сценарии. Нека да вземем обема на депозитите в съотношение с обема на икономиката и на банките. В случая на Кипър депозитите са несъразмерно високи в сравнение с обема на икономиката. Това постави Кипър в неблагоприятна позиция, защото когато имаш толкова пари, трябва да видиш къде да бъдат инвестирани. Много често се правят грешки, къде се инвестират или по какъв начин. Част от проблема в Гърция бе, че тукашните банки инвестираха много в гръцки държавни облигации. Несъразмерно много в сравнение с обема на икономиката. Двете ситуации между Гърция и Кипър не са точно идентични. Затова не смятам, че в Гърция ще стигнем до подобни решения както стана в Кипър”.

От IOBE подчертаха, че все още не могат да се определят точно краткосточните и средносрочни отрицателни влияния, които проблемът на банките в Кипър е създал за Гърция. Двете страни са тясно свързани, не само културно и етнически, но поддържат и сериозен търговски обмен една с друга. Очаква се намаляване на износа към острова, както и известен отлив на депозитите в гръцките банки.

Независимо от очакваните отрицателни влияния, икономистите от института подчертават, че Кипър има по-големи възможности за възстановяване от Гърция. Островната страна има изключително добре образована работна сила, по-ефективен държавен сектор и по-гъвкава държавна структура. В допълнение само 10% от БВП на страната зависи от финансовия сектор и застраховането.

Конкретно за Гърция анализаторите направиха остра критика на водената досега политика. Те подчертаха, че вниманието на правителството продължава да е насочено към това как да получи следващия транш, а не как ще пренасочи икономиката към развитие. “Безработицата ще може да се пребори, само ако успеем да привлечем нови преки инвестиции”. Кириакопулос подчерта, че инвестициите нямат нито националност, нито цвят. Докато бизнесът не почувства, че Гърция е наистина стабилна страна, преки частни инвестиции няма да дойдат, нито от местните, нито от чуждестранните инвеститори.

Рецесията в еврозоната и кипърската криза ще дадат неизбежно отрицателно влияние в развитието на Гърция. Очаква се отрицателният ръст за 2013 да надскочи 4,5%, както предвиждаха началните прогнози и да достигне 5%.

През 2012 ниските показатели в предприемачеството и на пазара са свързани пряко с чувството за несигурност, което се оформяше по време на преговорите между външните кредитори и държавното управление. От Института за индустриални и търговски изследвания подчертаха, че в Гърция няма възможност за допълнителни мерки за фискалната консолидация. Затова правителството трябва да се постарае да завърши част по-скоро рекапитализацията на банките и те да започнат да осигуряват ликвидност за реалния бизнес. Да намали разходите в държавния сектор и да оптимизира дейността му. Колкото по-малко и по-ефективни са транзакциите между бизнеса и държавата, толкова по-бързо ще се възвърне положителният икономически ръст в страната.