Галерия

2

1

Пробите от залежите от природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър се оказват не толкова обещаващи, колкото първоначалните очаквания. Резултатите от сондажите в парцел 12, който носи името „Афродити” показват, че капацитетът района има са около 85-255 милиарда кубически метра природен газ. Нивата са доста по ниски от началната оценка на изследователската компания Noble Energy , която преди няколко месеца бе оценила, че обемите могат да надминат 290 милиарда кубически метра.

Председателят на държавната газова компания в Кипър Костас Йоану заявява, че минималните резерви, обявени от Nobleса достатъчни и дори надвишават значително нуждите на Кипър от природен газ, които достигат едва един милиард кубически метра годишно.

Мнението на директора на Института за дипломация и международни връзки Андреас Андрианопулос е, че ако в Кипър наистина се докаже, че има достатъчно залежи от природен газ може да промени геополитическото разпределение на региона.  Ако парцел 12 има използваеми залежи от синьото гориво Кипър спокойно може да развие износ през Гърция за Италия и по този начин да попълни бързо една пазарна ниша, която може да се окаже много доходоносна за всички участници в проекта.

„Подобно развитие ще укрепи и политическата стабилност на Гърция и интересът страната ни да не фалира ще е много по-сериозен”. Андрианопулос подчертава, че разработването на залежите и изграждането на транзитни съоръжения ще донесе приходи за Гърция без това да означава, че те ще са толкова големи, че да променят географията на световния енергиен пазар. По-важното е, че тяхното разработване ще донесе по-голяма стабилност за страната, защото страните които зависят от природния газ в парцел 12 ще имат сериозен интерес в Гърция да има политическа стабилност.

„Загубихме възможността да влезем в енергийната игра чрез петролопровода Бургас-Александруполис, но можем да направим това, чрез залежите в Кипър”. Според Андрианопулос един от многото проблеми, които товарят осъществяването на сделката за петролопровода Бургас-Александруполис е фактът, че Русия така и не се е ангажирала какъв обем гориво ще доставя, за да може системата да е ефективна и изгодна за всички. Проектът не може да се развие докато не се уточни и от къде ще идва газта за гръцко-българския петролопровод.

Според Адрианопулос, Русия трябва първо да намери отговорите на въпросителните в сътрудничеството си с Казахстан и тогава пречките около балканския проект ще могат да се превъзмогнат. Русия настоява, че държавата трябва да има 100% право върху собствеността на петролопроводите, които минават през нейната територия, но тази идея не се харесва на частните дружества, които си сътрудничат в добива на гориво от Каспийско море. Проблемите по тази тема се влачат вече повече от десетилетие, но специалистът оценява, че в края на краищата Русия има по-силни карти и решения ще се намери рано или късно.

 Андреас Андрианопулос представи тези свои наблюдения на лекция с тема „Икономическата криза и енергийната политика на югоизточна Европа”. В нея той обясни, че бъдещето на енергийната икономика в световен план до голяма степен е в ръцете на Русия. „Тази страна има огромни залежи, но ниска производителност”, заяви категорично и допълни, че Газпром не се съсредоточава да прави целеви инвестиции за подобряване на ефективността или за развитие на по-добри инфраструктури, а пръска огромно количество пари, които не са пряко свързани с енергийния сектор. Включително има участия в медии, вестници и дори строи малък град на бъдещето, което далеч от нуждата от подобряване на производителността.

За държавната хватка на Русия в енергийния пазар Андрианопулос заяви: „Целта на Русия е да създаде едно силно ядро на енергопроизводство в икономиката и след това да започне бавно и плавно да приватизира”. Според него тази стратегия е правилна и ще донесе положителни резултати, както за държавата, така и за развитието на здравословно частно предприемачество.

Не на последно място Адрианопулос подчерта, че с настоящата производителност Русия не може да изпълни обещаните доставки на горива за всевъзможните газопроводи и петролопроводи. Затова е от изключителна важност да се впуснат в целенасочени инвестиции за конкретни проекти, които ще са реално рентабилни.

По отношение на САЩ Андрианопулос се опита да даде обяснение на едно често повтаряно клише за присъствието на американците в Близкия Изток. Той каза, че реално САЩ внася не повече от 12% петрол от страните в северна Африка и от Близкия Изток, около 51% са от собствен добив, а останалата част е от Атлантически океан, Северно море и страни като Ангола и Венецуела. „Както разбирате, американците имат интерес от спокойствие в Близкия Изток, не защото е главният източник на горива, а защото една криза в района може да предизвика големи обрати и Европа и Япония да се насочат  към техните източници на петрол”.