Галерия

1

Автобиографията на един нетрадиционен, поне за стандартите на Кипър и Гърция политик стана повод за равносметка защо двете страни се озоваха на ръба на пропастта с разлика от няколко години.  Биографичната книга на бившия кипърски президент Георгиос Василиу, озаглавена „Една съвременната Одисея”  бе представена в Атина в присъствието на  двама бивши гръцки премиери – Константинос Мицотакис и Костас Симитис, дипломати, политици и представители на академичните среди.

Книгата представя живота и делото на Василиу от раждането му до 1988, когато е избран за президент на Кипър. Но разказът на неговия живот е и един пробег на историята на Кипър и Гърция, който предостави поле за завръщане в миналото, критика към неправилните решения и причините, които доведоха и двете държави до ръба на икономическата катастрофа.

„Животът на Георгиос Василиу е една невероятна история. Най-интересните приказки всъщност са историите на хората, които са се озовали в центъра на исторически събития и промени”, заяви председателят на Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП Лукас Цукалис. Той определи книгата като историята на едно поколение, което се е противопоставило на вътрешните противоречия и натиски и в крайна сметка е успяло да избяга от синдрома на „бедната държавица” и да създаде предпоставките за европейските перспективи на Гърция и Кипър.

Георгиос Василиу е роден и израснал в Кипър в семейство на лекари с леви политически убеждения. Призивът на гръцката Комунистическа партия през 1949 за нуждата от лекари по време на Гражданската война в страната отвеждат семейството в партизанските отряди в планините Грамос и Вици. Баща му, Васос Василиу  участва във финалната битка, когато комунистите губят войната, бива изпратен в Албания и след това в столицата на Узбекистан – Ташкент, а не в Унгария, където е искал да отиде. Причината се крие в критиката, която отправя към решенията на Комунистическата партия.

„Василиу избягва политическия анализ и просто разказва събитията. А те показват как Гърция се е озовала в центъра на Гражданската война не само защото Великобритания, САЩ и Съветският съюз са я смятали за пионка в играта им да наложат своята мощ в Източна Европа. Другата ричина е, че гръцките политически сили са отстоявали до край конфликта помежду си, който е имал за крайна цел унищожението на противника”, посочи бившият министър-председател на Гърция Костас Симитис.

Георгиос Василиу все пак успява да отиде в Унгария, където е обучен и работи като шлосер. След това заминава за Лондон, където учи икономика и след това отново заминава за Унгария, преди окончателното си завръщане в Кипър през 1960. „Въпреки вярата му в социалистическия идеал за общество опитът му от прекараните 10 години в Унгария го убеждава, че налагането на диктатура на пролетариата създава авторитарни режими и така Василиу придобива негативно отношение към реалния социализъм”.

Костас Симитис и Георгиос Василиу по време на представянето на автобиографията

Според Костас Симитис както Кипър, така и Гърция все още са изправени пред догматизма и визиите, които са продукт на „старите идеологически конструкции на традиционната Левица или са свързани с неудържимия национализъм на Десницата” и това личи от погрешните политически решения, взети в решителни моменти.

Като пример за надмощието на ретроградните сили той посочи продължилото до днес отлагане на решаването на Кипърския въпрос. „Във връзка с него в Кипър се оформиха две школи, които изиграха решителна роля в определянето на политиката на гръцкокипърската страна и това пролича съвсем ясно по време на референдума през 2004, когато планът на тогавашния главен секретар на ООН Кофи Анан беше отхвърлен. Те са школата на реалистите и школата на твърдолинейните. През 80-те години представители на първата школа бяха Главкос Клиридис и Езекиас Папайоану, а на втората – Спирос Киприану, Васос Лисаридис, Тасос Пападопулос и кипърският архиепископ”, посочи Симитис.

В тази обстановка на тежки вътрешни противоречия Георгиос Василиу се кандидатира за президент на Кипър. От завръщането си до този момент той е успешен бизнес консултант и бизнесмен.  Кандидатурата му изненадва еднакво Никозия и Атина, всички го смятат за аутсайдер и политически парашутист, понеже не е част от оформилото се през 60-те години поколение на политици.

„Общественото мнение обаче го приема като млад и необвързан политик с професионален опит, който би могъл да даде тласък на икономиката. Василиу успява да привлече поддръжниците на Левицата със семейната си идеология и тези на Десницата – като икономист. Освен това е достоен събеседник на европейските лидери, тъй като е напълно лишен от комплексите на лидер на държава от третия свят”.

През 1987 Василиу подкрепя приемането на бързо решение на Кипърския въпрос, защото знае, че времето не е на страната на кипърските гърци, но то не се приема от останалите партии. Все пак Василиу печели изборите с 51,63 на сто, а спомените му от петгодишния му престой на президентското място се очакват във втората част на автобиографията.

Костас Симитис изрази съмнението си, че Кипър и Гърция са се поучили от миналото си. „Хората, които подкрепиха преврата през 1974 са същите, които искаха Атина да обяви война на Турция през 1997 по време на кризата за скалистите острови Имия. Днес те призовават Гърция да обяви едностранно границите на изключителната си икономическа зона, за да се възползва от предполагаемия петрол и да изплати държавния си дълг. Това, което трябва да стане ясно на всички е, че ако не си сътрудничим помежду си в страната няма как да вдъхнем доверие в международните си партньори. Гърция трябва да придобие култура на сътрудничество. Само така ще успее да реши своите проблеми”.

В кратката си реч Георгиос Василиу благодари за дискусията и заяви, че след като автобиографията му е станала повод за подобна проблематика, наистина си е заслужавало да я напише. По думите му ако може да се говори за успеха му като професионалист и президент, той е „резултат на знанието, което ми вдъхнаха родителите ми, че за да се справиш с един проблем трябва да вземеш нужното решение”.

Бившият президент на Кипър изрази съжалението си, че правителството в Никозия не е послушало малкото гласове, които са предупредили навреме за идващата финансова катастрофа. „Аз също написах статия, в която показах нещата, които можехме да направим, без изобщо да стигнем до подписване на меморандум и станах обект на нападки. За съжаление ние, лошите, се оказахме прави”.

Въпреки това той изрази увереността си, че Кипър и Гърция ще успеят да излязат от тежката икономическа ситуация. „Винаги съм вярвал, че пред колкото и трудности да си изправен, не трябва да спираш. Трябва да вярваш, че ще успееш. Ако сам решиш, че си обречен на неуспех, просто нямаш бъдеще”.